ДЕН ВТОРИ

с откриването на една споделена изложба между Ирена Парашкевова и Румен Михайлов. Две интерпретации на два етажа върху идеята за стените. И за да не разказваме какво са искали да кажат художниците със своите картини, елате в Дом Канети да ги видите. Така трите нива на Дома вече говорят с картини. Защото до края на Фестивала ще останат и графиките на Зигмунт Янушевски.

Точно на техния фон продължиха четенията. Стиховете на Цветанка Еленкова нямат аналог или поне за по-непосветените в поезията. Не е трудно да се приемат за проза, която звучи с мелодиката на поезията. Каквито и да са жанровите особености на „Седмият жест II”, текстовете са поразителни в своята категоричност и покриват  изцяло определението „пространствена поезия“. Така звучеше и Цветанка Еленкова, която пише, но също превежда от няколко езика на български. И то само това, което харесва. Казва, че никога не работи по поръчка. Издателството, което управлява, следва същата линия. А единственият начин да разсеете съмнението във всичко това е да се запознаете  с тази „поезия от небесни видения, която намира божественото в баналното, а смъртта е поставена в самото сърце на съществуването“(Терсиом Едисион, Франция).

Втората среща на втория ден беше с Доротея Дикман и нейното „Пътуване през Харц“. А Харц е  планина, пълна с история, митология и политика. През нея също минава стена, не толкова видима като Берлинската, но с не по-малка роля в безумието на разделението. Попитаха г-жа Дикман дали тя е действителният образ зад своята героиня, която 40  години по-късно издирва баща си, с когото остават от двете страни на стената. Отговорът беше да, но не става дума за автобиография , а за история – тази на раздяла, смърт и търсене в миналото.

На финала на втората вечер, когато се предполага, че публиката е  леко уморена и преситена, настана оживление. Събраха се още хора, не остана свободно място в очакване на проф. Иван  Станков. Той е звезда в съвременната българска литература. Звезда, за която Русе е едно специално място. Завършил е английската гимназия в града, създал е и успял да съхрани приятелства, които днес му се отплатиха с внимание и обич. Прочете сам целия разказ “Имена под снега“, част от едноименната книга. Самата книга бързо изчезна от щанда за продажба, а авторът дълго даваше автографи. Като истинска звезда.

Така, през втората вечер, Литературният фестивал се разгърна на трите нива на Дом Канети. Както ще продължи  и през третия.

На 13-ти октомври началото е в 15.00. Неделя е , все пак. Ще участват автори от Сърбия, България, Германия, Франция. Ще гледаме филма „Завръщането на границите”, който разказва историята на един невероятен исторически обрат. Филмът е с български субтитри.

Датата е 13-ти октомври

Мястото на срещата е Дом Канети, ул.“Славянска“ 12 в Русе.

Започваме в 15.00

https://www.facebook.com/elias.canetti/posts/10212002845706830

  • Каним Ви да гледате кратко видео от Nicolas Pannetier, в което нашият гост представя себе си и творчество ТУК

БГ: НИКОЛА ПАНЕТИЕ ЗА ФИЛМА “ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГРАНИЦИТЕ“

Здравейте, всички, аз съм Никола Панетие и заедно със Симон Брюнел основахме Ателие Лимо. Ще ви кажа няколко думи за нашия общ филм „Завръщането на границите“, които трябва да ви убедят да дойдете да го гледате. Започнахме да работим по този проект рано – през 2006 година, преди да започне разширяването на шенгенското пространство на изток. Бяхме на всички гранични пунктове – от една страна на западните между Германия, Австрия, Италия и от друга -между Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения. Границата беше дълга приблизително 3000км., посетихме повече от 250 гранични пункта. Срещнахме се с много хора, направихме много интервюта. През 2007-ма границата беше отворена и ние трябваше да направим още нещо. Решихме да се върнем на предишните места с камера и да започнем филма. Избрахме седем различни главни герои. С този филм искахме да проучим различни аспекти от живота на границата, да чуем какво мислят различни хора, които живеят там. През 2015 година решихме, че ще направим друг филм, защото нещата се бяха променили. И да се пошегуваме малко, защото някои от граничните пунктове бяха превърнати в казина и хотели. Изглеждаше повече от ясно, че това е завинаги. Но през 2015г. нещата отново се промениха. Бежанци започнаха да прииждат от Сирия, Ирак, от Бейрут предимно. По телевизията непрекъснато се излъчваха репортажи. Промените по границата промениха и филма ни. Така поискахме да се срещнем отново с героите от първия ни филм, за да разберем какво се е променило в живота им…
Няма да ви разказвам повече. Надявам се да дойдете, да видите филма и след това да го обсъдим.

🔥Прожекцията на филма“Завръщането на границите“ е в рамките на Литературния фестивал днес, 13-ти октомври. Начало:19.00 ч. в Дом Канети на ул. „Славянска“ 12.

Очакваме ви!