СПЕЦИАЛНО ЗА ФЕСТИВАЛА

Интервю с д-р Рихард Брютинг

Какво ще представите на фестивала? Повече за есето и каква е неговата предистория?

Автобиографичната творба на Елиас Канети „Спасеният език“ (Die gerettete Zunge), публикувана през 1977 г., свидетелства, че още в ранна възраст той е бил проницателен наблюдател, изследовател и критик на своята социална среда. От тази гледна точка целта ми е да представя лицата и техните имена, споменати в първия том на легендарните му спомени. Анализирах не само ясновидското характеризиране на личностите от страна на Елиас Канети и използването на официални (автентични) имена, включително собственото име на автора, но и прякорите, които той сам или други лица приписват на неговите родители и роднини (Канети тайно нарича чичо си Саломон „Огре“). По същия начин от голямо психологическо значение е как Канети отблъсква настойчивите почитатели на овдовялата му майка. И накрая, възнамерявам да подчертая решаващата роля на семейната среда с оглед на призванието на Канети да бъде поет, учител и философ.

Моят прочит засяга основно проблематичната ключова позиция на Матилде Канети, майката на Елиас, (наречена от съпруга си „Меди“) в живота на бъдещия Нобелов лауреат, особено по отношение на интелектуалното му „прераждане“ в страстен любител на немския език. Освен това няма да пренебрегна и разумното отношение на Канети (пренебрегвано от преводачите) към прислугата и бавачките.

Какво изследвате в последните години?

През последните години изследванията ми се основават основно на теоремите на литературната ономастика (поетономастика), изложени и илюстрирани в няколко статии и в две книги (Namen und ihre Geheimnisse in Erzählwerken der Moderne. Hamburg 2013; Namen zwischen Wirklichkeit und Imagination. Berlin 2024): В литературата собствените имена (поетоними) служат не само за идентифициране и класифициране на лица, животни и места, но и за характеризирането им чрез конотации и алюзии. Затова литературните имена са от изключителна важност по отношение на смисъла и поетичната функция на литературните текстове.

Винаги ли аудиторията, с която се срещате лично, разбира какво точно сте искали да кажете?

Тъй като поетономастиката е сравнително нова и непозната дисциплина в Германия (но не и в Италия!), често ми се налага да обяснявам и илюстрирам ефектите и последиците от изследванията, целящи да открият тайните на литературните имена – например широкообхватното значение на топонима „Торе ди Венер“ (< Торе дел Лаго + Портовенере, две малки градчета близо до Пиза), име на място от съществен интерес в разказа на Томас Ман „Марио и магьосникът“. След като го направи, публиката осъзнава, често с изумление, тежестта и смисловите последици на собствените имена в литературните текстове.

Защо бихте/не бихте/написали книга по поръчка на определена тема?

Струва ми се, че „книга по поръчка“ е двусмислен термин:

а)Това означава, че текстовете не се публикуват „по поръчка“; те се отпечатват само ако има конкретно търсене.

б) Въпреки това може да се приеме, че „книга по поръчка“ означава също, че авторът е бил помолен да напише книга по определен въпрос. – Всъщност неотдавна написах книга „по поръчка“ за опита си като учен в областта на изкуствата. Приех това „поискване“ при условие, че огранича обясненията си до изследвания върху италианската култура (вж. Italien-Lexikon. Berlin 2016, 2. изд.) и престоя в Италия. (Italien – erlebt, erzählt, erforscht. Von frühen Italienreisen zu Italienischen Kulturstudien. Berlin 2017).

Кои са най-привлекателните и най-малко привлекателните „герои“ на днешния ден, които заслужават да живеят в книгите?

Смятам, че достоен „герой“ в литературата е шестнайсетгодишно момиче на име Бадженс. Момичето олицетворява феминисткия бунт на иранските жени срещу моллите след смъртта на Махса Амини, убита от полицаи заради неправилно сложена забрадка. Бадженс, главната героиня в последния едноименен роман, написан от френско-иранската авторка Делфин Минуи, е тийнейджърка, изпълнена с жизненост, творчество и въображение. (Badjens. Paris, Éditions du Seuil 2024; Prix