Емил Басат

е роден на 26.04.1949 г. в София и е завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Вече 40 години сътрудничи на различни издания с рецензии за книги, портрети на чуждестранни българисти, преводачи, художници и писатели. Работил е в Националната телевизия, „Еврейски вести“, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“ и Министерството на културата. От 2000 г. е част от издателство „Слово“ във Велико Търново, където се занимава с връзки с обществеността.

От 1984 г. подготвя портрети-анкети на известни български преводачи. През 1995 г., в съавторство с доц. Величко Тодоров, издава книгата „Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас“. През 2007 г. излиза първата му самостоятелна книга „Преводът – лица и маски,“ последвана от още два тома през 2010 и 2019 г., където са представени портрети-анкети на Тодор Нейков, проф. Цеко Торбов, Валентина Топузова-Торбова и други. В момента работи върху следваща книга с портрети на преводачи.

Автор е на осем книги, включително „Чешки триптих“ (1995), трилогията „Преводът – лица и маски“ (2007, 2010, 2019), „Българо-унгарски двуглас“ (2015), „Словашките лица на българската литература“ (електронен вариант, 2017), „За Полша с любов. Българските гласове на полската литература“ (2018), и „Радостите и тегобите на българската бохемистика“ (2023).

Невена Панова

е доцент по старогръцка литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Катедра по класическа филология. Автор е на монографиите „Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването“ (2005) и „Мимеополис. Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието“ (2013) и преводач на съчинения на Платон, Плутарх, Елиан от старогръцки, както и на изследвания по хуманитаристика от съвременни езици. Член е на Съюза на преводачите в България от 2014, а от 2018 е и.д. главен редактор на съюзното издателство „Панорама“. Сред най-новите издания на „Панорама“ е двуезичното албумно издание от проф. Милена Георгиева (ИИИзк – БАН) „Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872 – 1931)“, което излиза с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Милена Георгиева

е професор в Института за изследване на изкуствата – БАН и хоноруван преподавател по история на българското изкуство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Била е в редакторския екип на поредицата сборници „Изкуствоведски четения“ (2011–2021), научен редактор и съставител на сборници и книги. Интересите ѝ са в областта на българското и южнославянското изкуство през ХХ в., карикатурата, културата на бохемството. Куратор е на изложби с ретроспективен характер, между които и за Анна Хен-Йостифова. За книгата си „Южнославянски диалози на модернизма. Българското изкуство и изкуството на Сърбия, Хърватско и Словения (1904–1912)“, на английски език “South Slav Dialogues in Modernism. Bulgarian Art and Art of Serbia, Croatia and Slovenia 1904–1912”, Sofia, 2008, получава награда на Съюза на учените в България. Нейни статии са публикувани в Хърватия, Сърбия, Австрия, Германия.

За говора на цветята и за разговора между културите и традициите в изкуството/Представяне на нова книга за художничката Анна Хен-Йосифова/

Дългогодишното изследване на проф. Милена Георгиева „Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872–1931)“ представлява албумна монография за художничката от германски произход, известна като една от първите жени творци в България. Книгата се състои от три глави, приложения и каталог на творчеството ѝ. В първа глава художничката е представена биографично на фона на семейната и интелектуалната ѝ среда в Брауншвайг, учението ѝ в Нидерландия и живота ѝ в България като активен член на дружество „Съвременно изкуство“. Авторката коментира нови факти за участията ѝ зад граница (Париж и др.), предлагайки и някои нови интерпретации за творческото ѝ присъствие в България. В следващата глава се анализират заслугите ѝ като художничка на цветя – нов жанр в българското изкуство. Проследява се холандският принос в рисуването на флорални натюрморти, както и българската традиция като светогледно отношение към цветето във фолклора, художествените занаяти, първите появи на цветя в българския натюрморт след Освобождението. Направена е семантична типологизация на предпочитаните от художничката цветя и анализ на стила ѝ. Трета глава е посветена на приложното творчество на Анна Хен-Йосифова, разгледано в контекста на женското участие в първите изложби на художествените дружества. Приложенията представят спомени за нея, неизвестни фотографии, писма и документи от личния ѝ архив. От особено значение е систематизирането за първи път на художествения материал в каталожна част.