1-ви октомври, Дом Канети

18.00ч.

/Представяне на книга/

Павел Хюле

e един от най-интересните и ценени в чужбина съвременни полски прозаици, роден в крайморския град Гданск, известен с оригиналната си история. Университетски преподавател, журналист към „Солидарност“ и „Газета Виборча“. Книгите му са преведени на много езици, като блясва още с дебютния си роман „Вайзер Давидек“. Творчеството му представлява завладяващ микс от история и генеалогия на духовното, в него голяма роля играе паметта за прочути чужди литературни текстове, изразяваща се в диалог и игра на алюзии. Почитател на Бохумил Храбал. На български език през 2009 г. излезе „Мерцедес Бенц. Из писмата до Храбал“ (изд. „Колибри“). Умира внезапно през 2023 г.

„Възпявай градините“

е магичен, финно конструиран и многопластов роман за този предвоенен свят на много култури, на преплетени традиции и нации. За музиката в сянката на Хитлер и Третия райх, дома в сянката на едно престъпление, една любов в сянката на войната. И за необикновеното приятелство на малкото момче с красивата Грета.

Красива жена, Гданск в сянката на войната и загубена опера на Вагнер.

Грета предчувства как ще свърши всичко това. Съпругът ? Ернест Теодор, кръстен на Е.Т.А. Хофман, е маниакално привлечен от тайнствена опера на Рихард Вагнер. В живота им се появява смразяващият дневник на един французин. И Райнер Мария Рилке. И войната. И денят, в който руснаците завземат нейния град, нейния дом, нейния живот…

И само един млад поляк, случаен съквартирант, не пасва на прокълнатата мозайка на историята. Неговият син, невръстно момче, започва да създава наново света – от разказите на Грета. Свят, който отдавна е отминал в небитието.

1-ви октомври, Дом Канети

19.00ч.

В сътрудничество с Leap Off Page Festival

Индре Валантинайте (Литва)

Индре е литовска поетеса, автор на четири награждавани стихосбирки. Поезията ѝ е преведена на повече от двадесет езика. Изявява се и на музикалната сцена: печели няколко музикални конкурса и участва в рок опери като певица. Работи като телевизионен журналист и продуцент.

Две от стихотворенията,

които ще представя, са любовните стихотворения. Едно от тези стихотворения (Моля те, да не губим време) е дори малко апокалиптично. А „Гледка“ е за събуждането и за това да видиш света с други очи. То е за момента на вдъхновение, когато виждаш отвъд физическия свят и неговия обект.

Аз „рисувам“ стихотворенията си. Виждам един образ и го обличам в дрехите на поезията. Правя това, откакто бях на шест години, едва научил се да пиша. Съществува идея, с която би трябвало да се съглася, че художниците се преструват на учени, които се опитват да разберат или да изяснят как и от какво е създаден светът. Като разказвам истории, аз изследвам и се опитвам да открия минните полета и островите на съкровищата, скрити в нас. Красотата е неизчерпаема, също като болката, която ни заобикаля. Поезията за мен е начин да се примиря с нея, както и да разбера света и да го приема такъв, какъвто е. Също така поезията ми помага да видя себе си така, сякаш бих се погледнала в огледалото. Писането на стихотворения ми помага да опозная себе си все по-добре и по-добре.

Доротея Василева (България)

Доротея е филолог англицист по образование, учител по диплома и създател на дигитално съдържание по професия. Вълнува се от литература и превод. Списва блога Heartbeats (teyadiya.com) от 15 години. През 2021 г. ръкописът „Небесни тела“ печели конкурса на ИГ „АРС“ и „Scribens“ за дебютна стихосбирка, за който има номинация за награда „Перото“ в категория дебют.

Извън посланията,

които читателите ще открият в тях, тези стихове отразяват нещо, валидно за повечето творци тук — търсенето на идентичности чрез езика. Защото има неща, които можем да изразим много по-лесно на чужд език, и защото чуждият език оформя мисълта по различен начин. За мен е любопитно пространството между тълкуванията на два езика (две идентичности). Като човек, който любителски превежда и само за собствено удоволствие, ме вълнува тази особеност на езика — чужд и майчин — да осветява различни наши аспекти.