12-ти декември, Австрийска библиотека Русе
18.00ч.
/Представяне на книга/
Мирослав Пенков
е роден в Габрово през 1982 г. Завършва Първа английска гимназия в София и Университета на Арканзас, където получава степени по психология и творческо писане. Той печели BBC International Short Story Award 2012 и Eudora Welty 2007, а разказите му са публикувани в престижни издания като A Public Space, Granta и The Sunday Times. Неговият сборник „На изток от Запада“ е преведен в 12 държави и е финалист за наградата William Saroyan International Prize. Автор е на романа „Щъркелите и планината“ (Сиела, 2016) и преподава творческо писане в Университета на Северен Тексас, където е редактор на American Literary Review.
„Река в лабиринта“ – роман
Млада американка изчезва безследно след бурна нощ във видинска дискотека.
Игуменът на един манастир насред Дунава е убит жестоко, а вероятният извършител – манастирският клисар – е избягал от острова, без да прикрива следите си.
Двата случая са свързани с друго страховито престъпление – три години по-рано рибари измъкват телата на дванайсет безименни момичета от реката. Когато разследващият следовател тръгва по дирите на една мрежа за трафик на хора и на един зловещ средновековен орден, случаят е прекратен внезапно, с нареждане отгоре.
Сега същият този следовател отново застава очи в очи със старите демони. Доскоро всеотдайна майка, любяща съпруга, старателен професионалист, днес полицейски инспектор Алла Каренина е разведена и почти без достъп до дъщеря си. Пристрастена към успокоителни. Загубила вяра в смисъла от професията си.
Двата нови случая обаче преобръщат наново света ѝ.
Ще успее ли Каренина да залови убиеца от манастира – един човек, оплетен в тайни, подел свой собствен поход за справедливост, – преди той да убие повторно? Ще открие ли отвлечената американка – познала най-тъмните бездни на човешката жестокост, – преди трафикантите да я погубят? Ще съумее ли да намери изход от лабиринта – един капан от лъжи и безчовечност, – преди мракът в него да я погълне безвъзвратно?
12-ти декември, Австрийска библиотека Русе
19.00ч.
/Представяне на книга/
Иван Христов
е поет и литературовед. Автор е на стихосбирките „Сбогом, деветнайсти век“ (носител на наградата за най-добър поетичен дебют от Националния конкурс „Южна пролет“ 2002 г.), „Бдин“ (носител на националната литературна награда „Светлоструй“, 2006 г.) и „Американски поеми” (2013), а така също и на академичните монографии „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009) и „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността” (2022). „Любовен речник” – неговата четвърта поетична книга излиза през 2018 г. и получава наградата „Културата е спасение за хуманността“ от Международен форум на поезията в Сафи, Мароко.
Поезията му е превеждана на повече от двадесет езика. През 2015 г. „Бдин“ излиза на турски език. На следващата година в Румъния е публикувана двуезичната книга „Бдин, следван от Американски поеми“. През 2019 г. във Франция, в рамките на европейския проект Versopolis излиза книгата „Стихотворения”, която съдържа част от неговите „Американски поеми”, а в Словакия част от книгата му „Любовен речник”. През 2021 г. в Полша е публикувана антология с негови избрани стихове под заглавие „Сметището”. През 2022 г. в Словения излиза негова стихосбирка с любовна лирика. От 2019 г. е директор на международната програма на поетичния фестивал „Софийските метафори“, а от 2022 г. е доцент в Института за литература при Българската академия на науките.
„Къща от букви“ – есета, рецензии, интервюта
Достойнство на книгата е и че в нея не се робува на авторитети, а се появяват текстове за млади или по-малко известни, понякога направо маргинални, автори, което помага да се разшири идеята за канона и да се видят алтернативните посоки, в които той може да поеме. Колкото до подхода, който тази книга следва, то той наистина е културологичен – изследват се места (като книжарниците), книги, разсъждава се върху призванието на поезията, върху конкретни писателски имена, все с идеята, че за литературата си струва да говорим и през текста, и през контекста. Стилът на „Къща от букви“ също следва да се открои, защото той е лаконичен, в унисон с идеята за бързото живеене, за краткостта, нужна на читателите, без това да ощетява текстовете откъм дълбочина и нестандартни идеи.
проф. Амелия Личева
Разбира се, стойността на едно поетическо творчество, особено на сравнително млад човек, ще се оценява тепърва, тоест нека не се струва нескромно, че привеждам примери с утвърдени на българската литературно-историческа сцена имена, ясно е, че времето още не е белязало Иван Христов със съдбовната си присъда, но във всички случаи „Къща от букви“ се явява свидетелство – свидетелство за литературния кипеж в началото ХХI век – време, което, поне според мен, ще остане вдълбано със златни букви в българската културна история. Та именно като на такова свидетелство трябва да се гледа на „къщата от букви“ на Иван Христов, сборник с негови критически текстове, пътеписни бележки и есета, които може би днес да нямат кой знае каква публика, но ще са безценни за бъдещите историци на българската култура.
д-р Митко Новков