Заглавието „Колорит от светове“

черпи вдъхновение от богатството и многообразието на живота, които Елиас Канети наблюдава и съхранява през годините. Самата дума „свят“, произхождаща от старобългарското „светлина“, обединява значения като мир, общество и среда.

Изборът на Канети като обект на изследване

се дължи на изключителната му способност да съчетава различното – култури, езици и идеи – и да го превръща в значима част от световното литературно наследство.

Ние черпим вдъхновение от идеала на културното многообразие,

който е в основата на творчеството на автора и който съвпада с мотото на Европейския съюз: „Единни в многообразието“. Живял в много части на света, той придобива различно светоусещане, което води до значимо предаване на неговите текстове.

Ние сме ученици от МГ „Баба Тонка“, Русе

и разработваме този изследователски проект по Гражданско образование. Целта ни е да проучим как пъстротата от култури и езици, която Елиас Канети преживява и описва, намира своето отражение в съвременните идеи за толерантност и единство. Вярваме, че чрез своите текстове Канети изгражда мост между миналото и настоящето – нещо, което се стремим да представим в проекта си.

Колорит от светове

“Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук…”  Едва ли има русенец, който не е чувал фразата на българския нобелов лауреат Елиас Канети. Изрича я съвсем не без основание… Елиас Канети е роден на 25 юли 1905 г. в Русе. През 1911 година семейството му се изселва като последователно живее в Англия, Швейцария и Австрия. Израснал първо в България, носител на Нобелова награда за литература, Канети несъмнено е един от онези, които отварят вратата на българите към света.

През XIX век Русчук се утвърждава като един от най-значимите градове в европейските предели на Османската империя. Още през 1836 г. градът е обявен за административен център.. През 1864 г. е сформиран Дунавския вилает, обхващащ територии на три съвременни държави. За валия е назначен Мидхад паша. Още тогава се случва и първото от поредицата първи неща в Русе.

Семействата на баба му и дядо му – потомци на сефарадски евреи, които са прогонени от Испания през XV в. и първоначално са живели в град Канете – се преместват през ХIХ век от Одрин в днешна Турция в Русе (тогава все още Русчук) на Дунава. Градът се утвърждава като място, където се преплитат различни култури, езици и традиции и макар родителите му да смятат Русе за „ограничен и ориенталски“, за Канети той остава неизчерпаем извор на вдъхновение – нещо, което отбелязва в своите спомени.

Из мислите на Елиас Канети:

„Трудничко ще ми бъде да създам представа за пъстротата на онези ранни години в Русчук.“

Майсторът на словото в „Спасеният език“ описва как културната многообразност на Русчук оформя детството му. Впечатленията от магазина на дядо му (днес Търговската сграда – Дом Канети) и богатството от езици и култури в града стават основа за неговия светоглед.

„ Русчук в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той е в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем-осем езика“.

В градовете, в които живее – Виена, Берлин, Цюрих, Лондон – Елиас Канети отнася със себе си частица от въздуха на Русчук. Той сам отбелязва: „Само едно мога да кажа със сигурност. Събитията от онези години с цялата си яснота и сила живеят в съзнанието ми. Повече от 60 години съм черпил от тях.“

В последните години на житейския си път писателят получава вести от родния град и отново оживява спомена за „онези първи шест години от моя живот, винаги присъствали в моето съзнание. Те дадоха цвят и облик на следващите мои житейски години“.

Из писмата до родния град:

Канети получава покана за премиерата на своята пиеса „Сватба“ в Русенския театър. В отговора си до директора на театъра той пише:
„Аз искрено съжалявам, че не мога да дойда в Русе. Здравето ми е нарушено, засега е твърде обезпокоително и лекарят не ми позволява да пътувам.“

Въпреки това във второ писмо до проф. Пенка Ангелова изразява своята благодарност и привързаност към Русе:
„За мене е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си, както беше тогава… Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става все по-богат.“

За Канети събитията и преживяванията в Русе живеят в съзнанието му дълго: оставят трайна следа в творческото му мислене и обогатяват живота му. Детските преживявания в космополитния Русчук, с неговото културно разнообразие, не само формират основите на светогледа му, но оживяват в неговите творби.