От Париж дъщерята на Жак Канети и племенница на Елиас Канети отговори на няколко въпроса преди откриването на изложбата „Зад кулисите на френския шансон“

За дарбата на баща ѝ

Баща ми Жак е вторият от братята Канети. Роден в Русе, според всички, които го познаваха, той притежаваше „абсолютен слух“ – дар, който придобива от детството си в този космополитен град, дом на повече от двадесет различни народи. Слухът му се формира чрез контакта с разнообразието от звуци, езици и интонации, които правят Русе толкова богат град.

За Русе и спомените

Когато дойдох във вашата страна през май 2025 г., бях дълбоко развълнувана да мина покрай няколко къщи, пропити със семейни спомени – тази, в която са родени тримата братя Канети; тази, в която баба ми Матилде е прекарала щастливо детство с родителите си; и къщата на акуширалия раждането на на тримата братя, който се е ожени за леля ми Ернестин Ардити. Тя беше тази, която по-късно във Франция ме запозна с българската кухня – никога не съм забравила нейния уникален начин да навива лозови сарми. В Русе, където Дунав се разгръща в най-величествената си форма, човек разбира колко много този град принадлежи на истинската дунавска култура, на смесицата от интелектуални и артистични обмени. Дълбоко съм щастлива, че имах възможността да преживея това, което Русе и Дунав са предложили на света, дълго преди нацистката варварщина да се опита да го унищожи.

Защо изложба за баща ѝ?

Жак Канети е един от най-големите майстори на френската песен от 20-ти век. Неуморен откривател и визионерски продуцент, той изигра ключова роля в признаването на песните на композиторите-изпълнители във Франция. Още от 30-те години, много преди създаването на Théâtre des Trois Baudets през 1947 г., Жак Канети се утвърди като мост между артистите и публиката. Присъединявайки се към Polydor, а след това и към Philips, той открива и подкрепя най-големите гласове на своето време. Той записва първите албуми на Едит Пиаф и дава шанс в радиото на Шарл Трене, който ще прави революция в звученето на френската песен. В епоха, в която песента все още е доминирана от изпълнители, които пеят репертоар, написан от други, Канети разбира колко е важно да се даде ново място на артисти, които въплъщават свой собствен уникален свят. Именно тази убеденост го подтиква да създаде Les Trois Baudets през 1947 г. Той предлага театър, посветен на появата на песенните автори –  артисти, които пишат свои текстове, композират своя музика и сами ги изпълняват. На тази сцена се разкриват таланти, които са предопределени да променят завинаги френската култура: Жорж Брасенс, Жак Брел, Серж Генсбур, Ги Беар, Ан Силвестър, Феликс Леклерк, Борис Виан, Жулиет Греко, Раймон Девос, Мишел Легран и много други.

Благодарение на Жак Канети френската песен се превърна в самостоятелна форма на изкуство, способна да се съревновава с литературата и поезията по отношение на модерност и строгост. Той създаде условията песента да престане да бъде просто форма на забавление и да се превърне в средство за лично и артистично изразяване, като даде началото на движение, което скоро щеше да се разпространи по целия свят – от Съединените щати на Дилън и Джоан Бейз до Англия на Бийтълс през 60-те години. Той заема централно място във френската култура – това на визионер, който даде живот на chanson d’auteur, откривайки поколение от артисти, чиито гласове все още звучат и днес.

За книгата, която очаква своята българска версия

Радвам се, че книгата, която посветих на творчеството на баща ми Жак Канети, ще бъде преведена на български език и е включена в каталога на издателство „Елиас Канети“. Искрено благодаря  на г-н Милков, кмет на Русе, на г-жа Ангелова, председател на  Международно дружество „Елиас Канети“ и на г-н Люк Леви, директор на Френския институт в България, които полагат всички усилия, за да може тази книга да види бял свят в България.

Над интервюто работи  Детелина Каменова