Конферентна зала 1 на Областна администрация, пл. Свобода

14 октомври 2025 г., вторник

15:00 Приветствие

15:30 Себастиан Шефер – „Между времената: от изгнанието на миналото кьм убежището в бъдещето”

Лекция за историческите преломи, идентичността и транснационалния поглед в творчеството на Канети.

16:00 Кристиан Вахингер – „Цюрихското издание на Елиас Канети” (по ZOOM)

Поглед кьм новото научно издание на творбите на Канети и предизвикателствата при редактирането му.

16:30 Пенка Ангелова – „Концепцията на Канети за историята или:

Всичко ще се повтори, когато е най-безсмислено”

Философска рефлексия вырху концепцията на Канети за историята и нейната актуалност в 21 век.

17:00-17:30 Кафе пауза

17:30 Дилек Алтинкая – „Рецепцията на Елиас Канети в турскоговорящия свят”

За преводите, интерпретациите и културните резонанси на Канети в Турция.

18:00 Росица Николова – „Елиас Канети в ПГИУ Елиас Канети”

Представяне на образователен проект, който запознава младите читатели с творчеството на Канети.

Себастиан Шефер

Директор на IDM (Институт за Дунавския регион и Централна Европа)

Генерален секретар на Конференцията на ректорите от Дунавския регион

Експертни познания: Европейска политика за съседство, отношения между ЕС и Русия, Източно партньорство, европейска интеграция, разширяване на ЕС, реформа на институциите на ЕС, сценарии за бъдещето

Между времената –

От изгнанието в миналото до убежището в бъдещето

 

Уважаеми дами и господа,скъпи приятели,

За мен е голяма радост да имам възможността днес да говоря тук в Русе. Самото място – разположено на Дунава – е подходяща отправна точка за размишленията, които искам да споделя с вас. Защото Дунав е не просто река: той е символ на връзка, на граници и на тяхното преодоляване, на многопластовостта на Европа и на пътя към взаимно разбирателство, който не винаги е прав.

Между времената

Заглавието на моята лекция е „Между времената“. С това имам предвид момента, в който се намираме днес в Европа: вече не сме в еуфорията след края на Студената война, когато Европейският съюз се появяваше като гарант за мир и благоденствие. Но също така все още не сме достигнали онази Европа, която напълно изпълнява своята геополитическа отговорност. Живеем в преходен момент. Време, в което старите убеждения еродират, нови предизвикателства се появяват – и въпреки всичко имаме възможността да изграждаме бъдещето.

 

Памет и изгнание

За да разберем настоящето, трябва да погледнем назад. Стефан Цвайг в автобиографията си „Светът от вчера“ оставя трогателно свидетелство за залязващия либерален свят от началото на 20-ти век. Цвайг е бил в изгнание – и е знаел, че не може да се задържи миналото, когато се унищожава бъдещето. Също така Елиас Канети, чието семейство е от Русе, е изпитал изгнание и бездомност. Той предупреждава за разрушителната сила на масата, която поглъща индивида и потиска разнообразието. И двамата ни напомнят колко крехка е свободата и културната откритост.

 

Носталгия и изкушението на миналото

Българският автор Георги Господинов в романа си „Времеубежище“ развива потискаща идея: Какво се случва, ако обществата бягат в миналото, защото бъдещето е твърде несигурно? Той описва как цели страни решават да живеят в отминало десетилетие – – от носталгия, но и от страх. Това изкушение познаваме и днес: националистическите движения, дезинформацията и носталгията по уж „по-добрите времена“ показват колко силно може да се използва миналото за политически цели.

 

Европа в междувремието

Европа не бива да се поддава на това изкушение. Европейският съюз е проект, който се е учил от миналото – от война, диктатура и разделение. Но неговата мисия е по-широка: той трябва да предлага убежище в бъдещето. „От изгнанието на миналото към убежище в бъдещето“ означава следователно две неща: Ние си спомняме откъде идваме – не като носталгично обвързване, а като критичен прочит. И ние определяме къде отиваме – като съзнателно политическо решение за интеграция, солидарност и демокрация.

 

Разширяване като отговорност

Точно поради тази причина разширяването на ЕС не е само технически въпрос. Става въпрос не само за глави в преговорите за присъединяване, а за европейското обещание, че също и Украйна, Молдова или страните от Западните Балкани могат да станат част от тази общност. Това е въпрос на историческа справедливост, но и на собствената ни сигурност. Ако приемем сериозно „връщането на историята“, трябва да разберем, че бъдещето на Европа не свършва на настоящите й граници.

 

Да преосмислим интеграцията

Особено в контекста на разширяването е важно да се преосмисли интеграцията. Прекалено дълго процесът беше разглеждан почти изключително от технократична гледна точка – като изпълнение на глави, показатели и привеждане на законодателството в съответствие. Всичко това е необходимо, но не е достатъчно. Разширяването не е чисто административен процес, а политически проект, който изисква едновременно сърце, разум, но също така воля, решителност и енергия за действие..

 

Икономика на присъединяването

Често дебатът за присъединяването се свежда до икономически интереси: пазари, инвестиции или въпроси на финансиране. Но истинската сила на разширяването се крие в нещо друго – в укрепването на демокрацията, върховенството на закона и участието. Всяка нова членка носи със себе си опита, че демокрацията не есамопонятна, а трябва да се извоюва. Тази енергия ни е необходима и в Европейския съюз, който понякога рискува да приеме собствените си ценности за даденост.

 

Бъдещи неприятни въпроси

Предвидимо е, че държави като Украйна, Молдова или държавите от Западните Балкани ще бъдат готови да изпълнят acquis communautaire. Но решаващият въпрос е насочен към нас самите: Готови ли сме да ги приемем? Готови ли са нашите общества да разберат многообразието не като заплаха, а като обогатяване? Ако отговорът на това е „Не“, тогава възниква неприятният последващ въпрос: Какво означава това за европейския проект като цяло?

 

Възможности вместо рискове

Интеграцията на нови членове изисква следователно двойно движение: страните, които желаят да се присъединят, трябва да продължат реформите си, но в същото време Европейският съюз трябва да засили собствената си способност за приемане – политически, институционално, финансово и не на последно място ментално. Разширението не е еднопосочна улица, а общ път. Ако разбираме интеграцията по този начин, от разширението не може да произлезе риск, а само възможност.

 

Обещанието на Европа

Да бъдеш между времената не означава да си без посока. Това означава съзнателно да решим в каква посока искаме да вървим. Гласовете на Цвайг, Канети и Господинов не са носталгични оплаквания. Те са предупреждения: че свободата не е даденост, че демокрацията трябва да се защитава всеки ден, че бъдещето не ни чака, а трябва да бъде създадено. Европа е повече от географско пространство. Това е политическо обещание: обещание за свобода, за достойнство, за общо утре. Когато говорим за света от вчера, не трябва да го идеализираме. Трябва да го разберем, за да изградим свят на утре, който предлага убежище и надежда на нашите деца и внуци.

 

От изгнанието в миналото към убежище в бъдещето – това е задачата, която ни очаква.

Кристиан Вахингер

Член на управителния съвет на фондация „Канети”

за редактиране на творчеството и литературното наследство на нобеловия лауреат Елиас Канети (1905-1994)

 

Кратко представяне на Цюрихското издание

на събраните съчинения на Елиас Канети

Елиас Канети почина на 89-годишна възраст на 14 август 1994 г., т.е. преди 31 години. Година преди смъртта си той завеща наследството си на Централната библиотека в Цюрих, като наложи различни срокове за достъп – общ срок от 8 години, и срок от 30 години за писма и дневници – които се отнасяха по-специално до живи лица.

Канети не е разпоредил унищожаването на документите. И не е определил наследствен управител. Поставените срокове трябва да се разглеждат като призив да се разгледа материалът в подходящ момент. Наследницата Йохана Канети е длъжна да се отнася отговорно към наследството.

С навършването на тридесет години от смъртта му изтича последният срок, определен от него: от август 2024 г. наследството му може да бъде предоставено за научни изследвания и публикувано по преценка на Йохана Канети.

Останалите непубликувани документи на хроникьора, разказвача и драматурга, на широко четения и цитиран интелектуалец на века, съдържат ценни съкровища.

Между 2000 и 2017 г. Йохана Канети, дъщерята на писателя, изготви и финансира пълната транскрипция на ръкописния – до голяма степен стенографски – наследствен фонд. Първите публикации от тях бяха фрагменти от историята на живота му през английските години, които стилистично се свързват с трите автобиографични книги и бяха публикувани през 2003 г. под заглавието „Party im Blitz“ (Парти по време на война), т.е. като посмъртно издание. По това време бях редактор в издателство Hanser, което ми даде възможност да се запозная с темата и въпросите, свързани с нея. След отделни публикации от наследството на най-малкия брат (Briefe an Georges, 2006) и дългогодишната приятелка Мари-Луизе фон Мотесицки (Aufzeichnungen für Marie-Louise, 2005, и кореспонденцията Liebhaber ohne Adresse, 2011), през 2014 г. с Книга срещу смъртта беше публикуван голям тематичен комплекс от наследството, който беше замислен от него, но никога не беше завършен – документът за неговата вражда срещу смъртта. Тази книга беше замислена от Канети като контрапункт на „Маса и власт“ и е логично, че въпреки многото добри намерения и опити, той не е успял да я завърши. Тъй като материалът е толкова богат, решихме да разпределим отговорността за посмъртното съставителство на три много различни личности: Петър фон Мат, който за съжаление почина тази година, като най-дългогодишният германист, който е познавал Канети, Свен Ханушек като биограф на Канети и аз като практик, израснал от издателското бюро, разработихме отделно предложения и публикувахме синтез от тях, двадесет години след смъртта на самия Канети.

През 2016 г. Йохана Канети събра група от експерти, които обсъдиха какви архивни и редакционни аспекти произтичат от постепенно станалия ясен материал и наближаващия край на втория срок на забрана и как от тях могат да се получат нови импулси за публичното въздействие на Канети.

Съвместните разсъждения се отнасяха първоначално до смисленото свързване на произведенията и наследството със стотици страници съществени допълнения към печатните произведения, които в по-голямата си част бяха пропуснати само от лични съображения, но също и с безброй документи за създаването на самите произведения. Беше дошло времето за критично пълно издание. По инициатива на германиста Петер фон Мат Йохана Канети създаде през 2017 г. в Цюрих Фондация с общественополезна дейност „Канети“, която с по-късно получената подкрепа на Академията на науките и изкуствата в Майнц осигурява изготвянето на „Цюрихското издание“: като критично пълно издание, което се съобразява с оставената в наследство документация. Предпочитанията на Канети към диалогичността и неговото внимателно съобразяване с времевото разграничаване на наследството позволяват да го четем с времева дистанция в неговите различни, дори противоречиви аспекти.

Всяко произведение в Цюрихското издание ще се публикува в отделен том; обемът на отделните томове варира между 200 и 1000 страници; Приложението към всеки том съдържа допълнения (предварителни версии, глави, пропуснати в първите издания, избрани варианти), документи за създаването и рецепцията (записки, дневници и писма), бележки, послепис и, ако е необходимо, регистър.

През лятото на 2025г. излязоха:

Том 4 Слуховидецът

Петдесет характера

Издаден от Хайде Хелвиг

Том 5 Спасеният език

История на една младост

Издаден от Свен Ханушек и Кристиан Вахингер

През 2026 г. ще излязат

Том 2 Театрални пиеси

Сватба / Комедия на суетата / Предопределените / Маймунска опера / Драматургични произведения

Редактор: Кристиане Дамс

Том 6 Факел в ухото

История на един живот 1921–1931

Издание на Бернхард Фец и Изабел Лангкабел

Планира се Събраните съчинения да бъдат в 12–14 тома. Това все още не е окончателно, тъй като не всички материали от наследството могат да бъдат отнесени към отделни произведения (в съответните приложения) и очакваме, че ще бъдат желателни отделни тематични колекции, като например вече планираният втори том на „Маса и власт“.

Русе, 14 октомври 2025г.                Кристиан Вахингер