Международно дружество Елиас Канети, съвместно с Гьоте институт – България Ви канят на втората прожекция от „Германски филмови дни“:

„РИФЕНЩАЛ“ (2024, 115 мин)

Режисьор: Андрес Файел

Сценарист: Андрес Файел

Оператор: Тоби Корниш

Красота в изтънчени перспективи на фона на ореол от светлина, предизвикан от специфичното задно осветление, динамични движения, уловени във всеки детайл чрез забавен каданс и зум – така Лени Рифенщал (1902–2003) създава завладяващите си филми и емблематични образи.

Защо тя се счита за една от най-противоречивите жени на 20-ти век?…

Ентусиазмът на Рифенщал към красивите тела се вписва идеално в идеологията на Хитлер за превъзходството на победителите и свързаното с това презрение към болните и слабите. След Втората световна война Рифенщал се опитва да отрече тясната си връзка с нацисткия режим. В съда тя е оправдана, но в медиите продължава да бъде представяна като приятелка на Хитлер и пропагандист на неговия режим – образ, срещу който тя се бори през целия си живот. Кариеристка и съучастничка, а с това и съвиновница, или неопитна жена, очарована от Хитлер, както 90 % от всички останали германци по това време, които осъзнават ужасите на режима твърде късно?

Режисьорът Андрес Файел и телевизионната журналистка Сандра Майшбергер представят двете страни на Рифенщал въз основа на много обширни проучвания. 700 кутии, съхранявани от Фондацията за пруско културно наследство, позволяват по-задълбочен поглед към живота на Лени Рифенщал и обясняват защо 80 години след създаването им филмите ѝ все още служат като образец за „красота, здраве и сила“. Въз основа на частни, непоказвани досега филми и снимки, лични писма и телефонни разговори с близки приятели, съчетани с откъси от токшоута и филми, вместо обичайното досега черно-бяло представяне се създава многопластова картина в разширен контекст, в която Лени Рифенщал става осезаема в цялата си личност, включително и с таланта си за самопрезентация. „За да може нещо да бъде запомнено, друго трябва да бъде забравено“ – такъв е изказът на това добре балансирано, контрастно проучване, което чрез крехкия филмов звук се превръща в дистопична атмосфера, която прави осезаеми ужасите на нацисткия режим, но и вътрешното напрежение на Рифенщал между успеха и провала.

Като млада актриса (“актриса в пола”) тя безстрашно се катери по опасна скална стена – идеален избор за началните кадри на „Рифенщал“- филма за нея и нейната стремителна кариера. Благодарение на актьорския и филмовия ѝ талант, Хитлер и компания ѝ обръщат внимание. Нейната слабост към красивото и героичното се вписва идеално в националсоциалистическата пропаганда. По време на  турнето ѝ с филма ѝ „Олимпия“, посветен на Олимпийските игри през 1936 г., из Европа, не само тя, но и Хитлер биват посрещани с бурни аплодисменти. 30 оператори, включително Рифенщал, заснемат това спортно мегасъбитие. Кадрите на елитните спортисти, грандиозната естетика на телата, плавните преходи между формите на движение все още очароват.

За да разберем Рифенщал, трябва да познаваме детството ѝ. Като „желан, но несбъднат син“ тя е изложена на бруталното възпитание на баща си. Той я хвърля във водата, без тя да може да плува, при което тя почти се дави. Бие я и я затваря с часове в тоалетната. В кадри от филма „Триумф на волята“ тя описва себе си като „организирана сила“ и „демонстрация на контролирано тяло, подготвено за победа“. Послушанието е нещо естествено. Но в писмата си тя оплаква „убитите си идеали“. Мечтае за ръка, която да въведе ред и най-накрая да се разправи с „гадната държава“.

От първия момент Рифенщал се чувства „магнетично“ привлечена от Хитлер. На него дължи кариерата си. Впоследствие обаче тя обобщава: „Най-добре щеше да е, ако бях умряла в началото на войната.“ След първата си задача като военен кореспондент при „нападението над Полша“ тя отказва подобни задачи, но продължавала да снима, но игнорира мизерията и нещастията, предизвикани от нацисткия режим.

След войната, в хода на политическото преосмисляне на нацистката епоха, Рифенщал е оправдана в съда като „последователка на Хитлер“, но образът ѝ на хитлерова пропагандистка и „помощничка на плъхоловците“, както пише вестник „Bild“, остава залепен за нея, поради което тя вече не получава предложения за участия във филми. Режисьорското ѝ указание при заснемането на някои от филмите ѝ по време на войната „отведете евреите“, за да не се виждат хора на заден план по време на снимането на филмите ѝ, е изтълкувано след войната от списание „Revue“ като призив за разстрелване на евреи.

Рифенщал напуска Германия и отново започва да снима едва през 60-те години. Месеци наред тя живее в Африка при племето Нуба в Судан, за да заснеме красотата на този народ. Спонсорирана от германски фирми, които в замяна получават правото да използват снимките безплатно – в една от сцените се вижда голяма кутия прах за пране „Persil“ до две деца, които се мият. Една горчива сатира, която остава без коментар, но отлично показва манипулативната страна на Рифенщал. Интересувайки се само от собствения си успех и от естетиката на красотата, тя няма никаква представа за инструментализирането на своето творчество.

При заснемането на филма, пред камерата тя продължава да отрича факти, които отдавна са опровергани исторически, но все пак е трогателно как тази жена се е борила цял живот за репутацията си. През 1944 г. тя заснема „Tiefland“ на базата на любимите опери на Хитлер, за което набира 50 деца от общността на синтите. Много от тях са убити в концентрационни лагери през следващите години, докато Рифенщал твърди, че по-късно е видяла всички статисти „живи и здрави“. Но тогава, защо по време на интервюто с нея тя почти се разплаква и моли да прекъснат заснемането и защо в продължение на 10 години, докато пише мемоарите си, тя се мъчи да реши как иска да бъде възприемана?

Режисурата на филма „Рифенщал“ остава уверена, показва благосклонните реакции на публиката, но ги противопоставя на историческите факти и символично заема позиция в последната сцена – Рифенщал, вече в напреднала възраст, иска да си „премахне“ една бръчка от лицето и трябва да признае: „Това вече не е възможно.“

„Рифенщал“ е вълнуващ, многопластов портрет, който оставя на зрителите да преценят този случай.