Литературен фестивал Русе
Всички събития на един поглед
Жак Канети – Зад кулисите на френския шансон – ИЗЛОЖБА
05.10 от 18.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
От първите стъпки на Едит Пиаф до тези на Брижит Фонтен, преминавайки през Шарл Трене, Шарл Азнавур, Феликс Льоклер, Жорж Брасенс, Жак Брел, Ги Беар, Мишел Льогран, Серж Генсбур, Серж Режани и други „Големи имена“…
Влезте „Зад кулисите на френския шансон с Жак Канети“. (Тази ) Изложбата разказва за понякога трудното начало на „Големите имена на шансона“ чрез пътя и работата на артистичния директор Жак Канети, който беляза ХХ-ти век (- Жак Канети).
Франсоаз Канети, дъщерята на Жак Канети, е създала пътуваща изложба от 20 пана, които проследяват 50-годишната история на френския шансон на нейния баща. Открийте една увлекателна и междупоколенческа изложба, която ще ви отведе зад кулисите на френския шансон през всичките негови епохи: неиздавани документи, снимки, обложки на плочи, афиши от личния архив на семейство Канети.
АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА – Представяне на книгата „Затваряне на кръга“ и на изложба под надслов „Серии“
05.10 от 19.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Плъзгаме ли се по повърхността, без поглед за истинската същност на нещата – и гениалната творба се превръща в клише. Нека животът ни бъде далеч от клишираните представи за него.
Александра Ивойлова
Книгата „Затваряне на кръга“, изд. „Огледало“, 2025, съдържа 48 метафорично-асоциативни стихотворения (свободен и бял стих), чиито теми – преходност-вечност, живот-смърт, земно-космично, вяра, изкуство, любов, природа – засягат общочовешки проблеми. Включени са няколко авторски илюстрации.
Изложбата под надслов „Серии“ (туш, пастел, колаж) представя абстрактни образи, които се зараждат от най-ранните ми опити в областта на японската калиграфия. От първите мои практики, създали у мен определени асоциации, изтеглящи нишки в многобройни посоки.
* * *
Защо поетите
изписват свойте стихове
върху цигарени кутии,
върху покривките на масите
и по запотените стъкла
на късни влакове?
Навярно са безименни така
пред хляба и пред виното
и пред онези дълги
свечерени пътища.
Когато вдишват
свойто вдъхновение –
навярно тъй се сливат със света –
и той се вмества целият
в душите им.
ЮНОША
Ако можеш от любов
този свят да напуснеш,
то е, защото знаеш:
тъй силно сърцето ти свети,
че мракът
не ще те достигне
оттатък.
АКО ИМАХ БРАТ
Ако имах брат
на съседната улица –
как щастливо бих вървяла
през сезоните на стария квартал.
Ако имах брат
в съседния град –
всяка стъпка разстояние
бих нарекла с неговото име.
Ако имах брат
зад най-близката граница –
високо върха бих изкачила
пространството да гледам на длан.
Ако имах брат
накрая на света –
ей тъй, сама, без посока
бих пропътувала живота си.
Ако имах брат
от другата страна на Луната…
О, тогава –
за мен тогава
нищо смъртта
не ще означава.
„TОВА БЕШЕ 1965,“ – ФИЛМОВА ПРОЖЕКЦИЯ
06.10 от 18.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
„Това беше 1965,“ е едно наситено със спомени потапяне във времена и места, в което личната история се преплита с литературните следи и с непрекъснатия разговор с един мъртъв баща.
Проф. д.ф.н. М. ГРИГОРОВА И Д-р В. НАЧЕВА
– Представяне на книгата „Лудият диктатор“
07.10 от 18.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Книгата „Лудият диктатор“ обединява две разнородни по жанр и близки по дух
творби на водещи полски автори: антиутопията „Двата края на света“ на Антони
Слонимски и пиесата „Жена Чудо“ на Мария Павликовска-Ясножевска, Написани в края
на 30-те години на ХХ век, те не само отразяват лудостта на Диктатора и диктатурите, но и
на задаващата се война, която преживяват в емиграция. Текстовете звучат актуално и днес.
Повестта „Двата края на света“ (1937) на Антони Слонимски се родее с
антиутопиите на Евгений Замятин, Олдъс Хъксли и Карел Чапек. Преоткрита е в Полша
през 1989 г. и е спомената от историците Норман Дейвис и Адам Замойски като
прогностична книга.
В нея Ханс Ретлих (огледално име на Хитлер), наричан още „Новият Ной“,
унищожава със смъртоносно синьо лъчение старото човечество, за да създаде ново по свой
образ и подобие в имението си в Дания. Петима случайно оцелели жители на Варшава,
Единбург и малко градче в Италия, всеки от тях по своему колоритен и различен, се
забъркват в рискови ситуации, забавни приключения и странни комбинации помежду си,
докато се опитват да привикнат към новия свят. Книгата е подплатена с ерудицията и
блестящото чувство за хумор на автора – водещ полски поет, писател и журналист.
„Жена Чудо“ (1938) е считана от критиката за една от най-стойностните пиеси на
поетесата Мария Павликовска-Ясножевска от прочутия род на полските художници Косак.
Първото ѝ поставяне в известния театър „Юлиуш Словацки“ в Краков става събитие, а
нейната варшавска премиера в първите дни на войната (2 септември 1939 г.) предизвиква
силно недоволство от страна на германското посолство (поради разпознаването на
Хитлеровия режим, представен в нея). Писателката е принудена да напусне родината си
Днес пиесата преживява ренесанс на театралните сцени в Полша.
В измислената държава Правия управлява перфектната жена-диктатор Валида
Врана, която налага абсурдни мерки за увеличаване на населението, играе си с правата на
жените и държи всички и всичко под контрол…докато със средствата на химията една
смела и красива дама-учен не предизвиква нейното саморазобличаване и падане от власт.
„Жена Чудо“ въвежда в сатирико-трагичен свят на абсурди, изпълнен с женското
очарование и бунтарския нрав на авторката си.
ИВАН СТАНКОВ – Представяне на сборник разкази „На два гласа“
08.10 от 18.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Не само хората имат любими животни. Животните също имат любими хора. Особено тези, които живеят близо до човека.
Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ. Единият да тегли към минор, другият – към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена.
Авторът
Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др. Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др. Автор на книгите „Спомени за вода. Dm“, „Улици и кораби. Gm“, „Имена под снега. А7“, „Вечерна сватба“, „Късна смърт“ и „На два гласа“.
Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал „Култура“, „Стоян Михайловски“ и „Хеликон“.
Виолета Радкова – Представяне на романа „И леглото ни е зеленина“
08.10 от 19.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Фотограф: Яна Лозева
„И леглото ни е зеленина“ разказва за бурни времена, в които балканските центробежни сили се вихрят безмилостно – изкореняват родове, запращат братя и бащи отвъд океана и оплитат нишките на човешките съдби. Разплитането на всеки възел оставя белези, но и освобождава неподозирани герои. Свободни да обичат, да борят страховете си, да градят и да се провалят, те изтъкават тъканта на ново, пълно с амбиция общество. Ако тази богата семейна история ви се стори някак позната, то е, защото в нейните криволичения се вижда България от началото на XX век, а вероятно и зелените нишки на вашите родови пътеки. Спуснете се по тях отново, като потънете в този изкусно написан дебют.
Виолета Радкова е завършила английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, с магистратура по британска и американска литература. Стипендиант на Созополските семинари на Фондация „Елизабет Костова“. Заедно с Михаил Минчев е съавтор на книжния подкаст Четене му е майката. „И леглото ни е зеленина“ е първият ѝ роман.
Едит Кирай – Реката: една различна антология за Дунава
08.10 от 20.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Многото лица на Дунавa: като граница и като мост и връзка, като великолепен курорт и като отводнителен канал, понякога и като гробище или път за изгнание. Сега Дунавът, вътрешна европейска река, се готви да се превърне от разделящ в „свързващ елемент“. Дунав, една от големите артерии на Европа, която преминава през толкова много страни, колкото почти никоя друга река не минава. Тя винаги е предизвиквала писателите, събуждала е интерес.
Тази книга предприема литературно пътешествие през вековете и между културите. Сортирана по теми, тя ни показва в 22 глави потънали острови, крайречни гори, пейзажи и клисури, мостове и градове, пространства като хранилища на исторически събития. На преден план излизат скрити места и теми, пазари и наказателни лагери, бягство и преследване, но и представата за Дунава като голямата скоба за регионите, през които тече. Представени са значими писатели от различни езици и литератури по поречието на Дунава, които разкриват удивителна разнообразност и колоритност. Дунавът трябва да се разглежда не само като река, но и като „текстови поток“, като дискурс, „който възниква от различни възприятия, представи и наративи като проекция на разнообразни гледни точки“.
Всяка глава е предшествана от културно-историческо въведение.
Едит Кирай е доцент по немска литература и култура в Университета „Етвеш Лоранд“ в Будапеща. Основните й изследователски интереси включват семантиката на пространството, пътеписите и речните наративи. Тя е автор на „Die Donau ist die Form. Strom-Diskurse in Texten und Bildern des 19. Jahrhunderts“ (Дунавът е формата. Дискусии за реката в текстове и изображения от 19 век, издателство „Бьолау“ 2017), (на унгарски език 2021). Наскоро е съредактор на Der montierte Fluss. Donaunarrative in Text, Film und Fotografie (Монтираната река. Разкази за Дунава в текст, филм и фотография, издателство „Щайнер“ 2023). Публикувала е есета за Петер Естерхази, Хаймито фон Додерер, Герт Йонке, Волф Хаас, Андреас Окопенко, а също и за Lost Places (Съвременни руини) и др. В момента работи върху книга за поетиката на съвременните литературни пътеписи.
Клаус Льозер –„Стихотворения и филми“
09.10 от 18.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Клаус Льозер е германски автор, куратор, филмов историк и специализиран журналист. Роден е в Карл-Маркс-Щат, днес Kемниц. От 1990 г. Льозер е програмен директор в киното на културната институция „Brotfabrik“ в Берлин-Вайсензее. През 1992 г. започва да работи като свободен автор. След като завършва филмовото училище в Потсдам-Бабелсберг през 1995 г., през 1996 г. основава филмовото архивно „ex.oriente.lux“, посветено на източногерманските ъндърграунд и експериментални филми. Дисертацията му „Стратегии на отказ: изследвания на политически-естетическия жест на неконформистките филмови изрази в късния етап на ГДР“ е публикувана през 2011 г. в поредицата на фондация DEFA. От 2013 до 2015 г. е член на управителния съвет на Асоциацията на германските филмови критици, а оттогава е член на консултативния съвет. Льозер живее и работи в Берлин.
„Около 20 текста обхващат периода от моите начала в началото на 80-те години до днес. Акцентът ще бъде поставен върху по-актуалните ми работи. Все пак считам за важно да ги поставя в историческия контекст на Източна Германия. Заедно с приятели от 1983 г. в Карл-Маркс-Щат (днес отново Кемниц) издавах самиздат списание (заглавие: A DREI) с графики, фотографии и текстове. Първият ми филм „Nekrolog” също възникна в този субкултурен контекст.“
Клаус Льозер
Есенно Пътуване
Карахме по капризния бряг на Ваг
и говорехме за скорпионите,
целта ни беше зад нас,
произходът ни ни преследваше,
пътят ни се разкриваше,
завой след завой,
блестящ като свлечена кожа,
фланкиран от въпроси, папрати и цветове.
Преди всичко от цветове
в чашите и бутилките на търговците на ръба
вече плуваше луната в меда
в гъбите спяха мухите
устие след устие бягахме
към войната и вечерта пиехме
златисто-тъмното слънце от Яш.
И пътувахме на север и оставихме зад нас
Теса, Бистриц, също Серет
и пътувахме направо към склоновете на Прут
почернели от базалта, огледално блеснали от сълзите
от всички потоци, реки и ручеи
черпехме думи, смеехме се на скорпионите
и се връщахме към изворите в нас.
Октомври 2022
Д-р Христо Раянов и Деница Дончева – Изкуството на сценария – късометражният филм
09.10 от 19.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Деница Дончева е актриса, режисьор, артистичен директор на Театрална компания „Патиланци“, основател и управител на „Фабрика Култура“ – културно пространство за творчески диалог и обмен.
Тясно обвързва творчеството си и ангажираността си към различни социални теми, а също така, чрез менторство активно
включва подрастващи в десетки обществени събития и инициативи.
Има опит като организатор на концерти, благотворителни инициативи, официални събития, както и в създаването на
документални филми, театрални пиеси, хореография за театър и мюзикъл. Ръководител на множество творчески лаборатории и ателиета.
Деница работи десет години като актриса и режисьор в Държавен куклен театър – Русе до 2024 г., когато се отдава изцяло на
основаната от нея Театрална компания „Патиланци“. Заедно с децата и младежите възстановяват бивш киносалон в сградата на
ТО на НТС в Русе, за да го превърнат в център за културен диалог и обмен „Фабрика Култура“.
През 2025 започва да работи по проекта „Подкастът на децата“ като ментор и режисьор.
Носител на множество награди както за личните си постижения в сферата на изкуството и културата, така и заедно с деца в
различни проекти, вкл. „Награда Русе“, „Агент на промяната“, „Скритото добро“.
Христо Раянов е роден през 1987 г. в Русе. Доктор по филология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Има повече от 15 години опит като телевизионен сценарист и редактор в сериали, предавания, концерти и различни формати,
сред които „Румбата, аз и Роналдо“, „Столичани в повече“, „Откраднат живот“, „Българската Коледа“, „Сървайвър България“,
„Гласът на България“, „Шоуто на Николаос Цитиридис“ и др.
Написал е две книги, както и редица разкази и приказки, публикувани в различни сборници. Носител на наградите „Южна
пролет“ за дебют, „Рашко Сугарев“ за къс разказ, награда на сп. „Форбс“ за успешни млади хора „30 под 30“ и др.
Автор е на адаптацията „Тримата мускетари“ на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен (2024).
Сценарист на късометражния игрален филм „Божа работа“ (2025), продуцент: „Гала филм“, режисьор: Мария Иванова.
Понастоящем е репортер, редактор, водещ и автор на документални филми в БНТ Русе, хоноруван преподавател в Русенския
университет „Ангел Кънчев“; преподавател по творческо писане за деца в Русе и ко-водещ на подкаст за култура.
Лятна киноакадемия „ФИЛМАРИ“ 2025 – Русе
Това лято в рамките на две седмици Русе стана дом на младежката креативност и силата
на киното. Десет младежи, вдъхновени от желанието да разкажат свои истории и да
открият езика на седмото изкуство, преминаха през интензивно обучение по
кинематография, актьорско майсторство, сценаристика и режисура.
Мисията на академията е да даде на младите хора инструменти за изразяване чрез
визуалния език на киното, да ги овласти да формулират своите идеи, да споделят
гледната си точка и да създават съдържание, което има смисъл и въздействие.
Ментори бяха Деница Дончева – режисура и визуален език, Христо Раянов –
киносценаристика, гост лектор Димитър Розов – операторско майсторство.
Финалът на академията бе белязан от премиерата на техния филм „Просто
пейка“. Филмът е поетичен и многопластов разказ, в който една обикновена градска пейка
става свидетел и съучастник на шест човешки истории. Всяка история докосва важни теми
като самота, загуба, майчинство, младата любов, бездомничество и бремето на
ежедневието.
Красимир Димовски – Представяне на романа „Тезеят в своя лабиринт“
10.10 от 18.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Дневникът на една П.
Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят – мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития…
Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. Тезеят в своя лабиринт е своеобразно продължение на книгите Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки и завършва тематичната трилогия.
„Тезеят в своя лабиринт: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя неочакван текст, горещ и уникален. Защото всички знаят: в лабиринтите има само минотаври и генерали, тезеите действат инак – измъкват се от тях. Тезеят на Красимир Димовски обаче се вмъква в лабиринта с всичката си сила, вмъква и нас, влетявайки ни в един свят особен, странен, изключителен; свят, в който пълният член става дори за женския род, а една цигулка е като нишка, Ариаднина нишка. Тъкмо с тая нишка ни примамват Красимир Димовски и неговият Тезей: Мами, мами, мами, читателю!, и ни въвличат дълбоко в едно романово пространство, което преброждаме захласнати, стреснати, очаровани. От таланта, чародейството и красотата на писането очаровани…“
Митко Новков
Красимир Димовски е израснал в Яврово, между голямата планина Могила и малката Могилчица. Това магично място зарежда с енергия модерната му проза, която се отличава с неповторим стил. След близо трийсетгодишно мълчание издава книгата с 13 невръстни разказа Момичето, което предсказваше миналото (2021 г.) и Ловецът на русалки – три новели за любовта и яростта (2022 г.). Отличени са с Наградата за проза на Портал Култура, с Наградата за проза на СБП, Националната награда Милош Зяпков, Награда Пловдив. Номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз.
Захари Карабашлиев – Представяне на романа „Рана“
11.10 от 18.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете?
Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка – новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче.
Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, но разкъсвана от безпощадни конфликти България, в която лични и национални рани са все още незараснали.
Захари Карабашлиев разгръща някои от най-непознатите страници на българската история, за да ни увлече в зареден с напрежение, но и лиричен разказ за героизъм, нежност и надежда.
Захари Карабашлиев е роден на 3 септември 1968 г. във Варна. Започва да пише още като студент първо литературна критика, а след това и разкази. През 1997 г. заминава за САЩ, където завършва Художествена фотография и кино и театрални курсове. През 2014 г. се връща в България и става главен редактор в издателство Сиела, а през 2022 г. и писател-драматург в Народния театър.
Дебютният роман на Захари Карабашлиев, 18% сиво е издаден през 2008 г. Той не само печели наградата Български роман на годината, но и се превръща в една от 100-те любими книги на българите в кампанията „Голямото четене“. Следващите му романи – Хавра , Жажда , Опашката са не по-малко успешни. Творбите на Карбашлиев често изследват теми като идентичността, паметта и човешкото състояние, пренасяйки читателя в свят на незабравими герои, трогателни моменти и провокиращи размисъл теми. Творчеството му е преведено на няколко езика, включително английски, и е добре прието както в България, така и в чужбина.
Мария-Руксандра Бурческу – Представяне на романа „Нестабилен“
12.10 от 18.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Емил Басат – Разказ на Германия през живота и творчеството на трима български писатели
12.10 от 19.00 ч., Дом Канети, бул. СЛАВЯНСКИ 12
Как от „Германия – мръсна приказка“ стигаме до „Германия- моя любов“?
Колко Германии има? Колкото и съдби случили се в нея. Колкото и житейски погледи има.
Как са се почувствали в тази чужда за тях среда?
Какво са изпитали в началото и в края на пътя си?
И как са претворили творчески „своята“ Германия?
До каква степен са останали чужденци в нея, как са се адаптирали?
Какво от културата и психологията на тази страна им е повлияло?
До каква степен то е променило житейското им и творческо кредо?
Какво ги е привлякло и какво ги е отблъснало?
Кое е било определящо в поведението на германците към тях – българите.
Какво е общото, кое е обединява тези три книги?
Общото е чувствителността и богатството на езика, с което е предадена тази чувствителност.
Общото е отвореността, ранимостта, откровеността в техните книги.
И онази невидима нишка – на любовта към един друг, нов, непознат свят, свят толкова богат на нюанси и чувства, че грабва читателя.
Ще кажете – как съчетавам две прозаични книги с една поетична? Та нали всяка борави с различни подходи.
Общото – ще повторя – е езикът!
Майсторски използван и от тримата и достигащ до всеки, който чете внимателно.
И през езика стига до същността, до сърцето на Германия. Видяна и преживяна от всеки един по различен начин, но описана така, че не може да ви остави равнодушни.
Пасков – влюбеният бруталист
Христов – меланхоличният
Дренков – обичащия Германия, по детски чисто.
Емил Басат е роден на 26.04.1949 г. в София и е завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Вече 40 години сътрудничи на различни издания с рецензии за книги, портрети на чуждестранни българисти, преводачи, художници и писатели. Работил е в Националната телевизия, „Еврейски вести“, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“ и Министерството на културата. От 2000 г. е част от издателство „Слово“ във Велико Търново, където се занимава с връзки с обществеността.
От 1984 г. подготвя портрети-анкети на известни български преводачи. През 1995 г., в съавторство с доц. Величко Тодоров, издава книгата „Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас“. През 2007 г. излиза първата му самостоятелна книга „Преводът – лица и маски,“ последвана от още два тома през 2010 и 2019 г., където са представени портрети-анкети на Тодор Нейков, проф. Цеко Торбов, Валентина Топузова-Торбова и други. В момента работи върху следваща книга с портрети на преводачи.
Автор е на осем книги, включително „Чешки триптих“ (1995), трилогията „Преводът – лица и маски“ (2007, 2010, 2019), „Българо-унгарски двуглас“ (2015), „Словашките лица на българската литература“ (електронен вариант, 2017), „За Полша с любов. Българските гласове на полската литература“ (2018), и „Радостите и тегобите на българската бохемистика“ (2023).