16.30 ч.

Oткриване на изложбата „Известни Българи в подкрепа на полската кауза“, съвместно с Полския Културен Институт в София

Изложбата е във връзка с две годишнини, които отбелязваме през 2018 година: 100 години от възстановяването на независимостта на Полша и 140-годишнина от освобождението на България.

Изложбата е изготвена от Научния архив на БАН по случай 100 години от издаването на  „Българската анкета по полския въпрос”. Преди 100 години 32 български политици и интелектуалци се ангажират с обществени дейности в полза на възстановяването на независима Полша, като отговарят на въпроси, зададени от Тадеуш Ст. Грабовски, основател на Полското бюро по печата в София, инициатор на Анкетата (1915), a към края на 1918 година – първият посланик на Полската република в София. Изложбата подробно разказва за българските участници в анкетата, сред които има много политици, университетски преподаватели и писатели. Сред тях са 8 професионални политици, в т.ч. 6-има бивши и настоящи министри (д-р Васил Радославов и И.Е.Гешов), 10 учени, университетски преподаватели, членове на Академията на науките (Боян Пенев и Стилиян Чилингиров), писатели и поети (Иван Вазов и Мара Белчева). В изложбата са включени репродукции на исторически документи. Те са използвани в полско-българското издание на анкетата, инициирано през 2011 г. от полонистката проф. Магда Карабелова.

17.00 ч.

Еугениуш Ткачишин – Дицки – „Това тяло можеше да бъде мое. 83 избрани стихотворения”

Модератор : проф. Маргрета Григорова

Представяне на сборника  с поезия на Еугениуш Ткачишин – Дицки – „Това тяло можеше да бъде мое. 83 избрани стихотворения“ (Издателска къща „Емас“, София, 2017, подбор, превод от полски език и подредба: Панайот Карагьозов. Книгата и автора ще представи проф. Маргрета Григорова от Велико Търновския Университет “Св. Св. Кирил и Методий“.

Не зная, дали стихът е дар от Бога, както е заявил Йосиф Бродски на разпитващия го офицер. Но смятам, че стиховете (или поне някои) притежават душа. Знаят повече и виждат повече отколкото този, който ги е написал.

Еугениуш Ткачишин-Дицки

Еугениуш Ткачишин-Дицки (1962) е един от най-забележимите полски поети, дебютирали след 1989 г. Роден в село Вулка Кровицка до Любачов на полско-украинското пограничие. Завършил полска филология в Люблинския университет „Мария Склодовска-Кюри”, а през 1990 г. започва да пише дисертация на тема „Литературния живот в Лвов през XVII век” в Католическия университет в Люблин. През същата година излиза дебютната му стихосбирка „Неня и други стихотворения” и оттогава до днес е неразделен с поезията. Автор на 16 поетически тома. Въпреки че като поет е прекалено обременен от полското и украинското минало, преводи на негови стихотворения са публикувани в Словения, Австрия, САЩ, Украйна, Италия и България. Достатъчно е да споменем заглавията на стихосбирките „История на полските семейства” (2005) и „Любовницата на Норвид” (2014), отличавани и награждавани, което неимоверно го радва. Най-вероятно ще си остане при поезията, макар че му е било поръчано да напише автобиографията си.

От много години работи върху история на полската поезия през XIX и XX век, която навярно никога няма да завърши. Но той обича да се движи по ръбовете и перифериите. Може би поради това, че до петнадесетата си годишнина е говорил на хахлацки – език смесица от полски и украински.

18 ч.

Емил Басат и преводачите, епизод 2 :  с Емил Басат разговаря проф. Маргрета Григорова

Представяне на книгата „За Полша с любов. Българските гласове на полската литература“ . Автор: Емил Басат (интервюта с 19 преводачи на полската литература на български език и литературоведи) с участието на автора.

За Полша – с любов. Българските гласовена полската литература. Автор: Емил Басат

Тази книга е плод на носталгия и на тъга – тъга по едно красиво и изпълнено със смисъл време на приятелство и тъга по отишлите си без време хора – Боян и Юлия Обретенови, Величко Тодоров и Галя Белинска, благодарение на които навлизах в света на Полша. Това е книга и на закъснялото ми признание към онези труженици на превода, които претворяваха полското слово през годините, както и към изследователите на българо-полските културни връзки. Лицата на българската полонистика са многобройни и различни, сред тях има компаративисти, езиковеди, лингвисти, синхронни и консекутивни преводачи, филмови преводачи, учени, съчетаващи своите интереси с превод на художествена литература, поети – всички те обединени от една обща любов към Полша.Искаше ми се през техните гласове и мисли да станете съпричастни, скъпи читатели, на онова, което героите ми наричат “глътка въздух”, “усещане за свобода”, “морален пример”. Благодаря на всички мои герои преводачи, дали съгласието си да участват в това наше общо пътешествие в полския свят. Пътуване, което надявам се да продължи и в една бъдеща книга посветена на полските българисти. (Емил Басат)

Емил Басат е литературен журналист и историк на превода. Роден е на 26 април 1949 г. в София. Завършил е българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. От 40 години прави анкети с български преводачи и с чуждестранни българисти. Автор е на 6 книги – “Чешки триптих.”(в съавторство с Величко Тодоров), “Преводът – лица и маски” – книга първа и втора, книга трета очаква своя издател, “Българо-унгарски двуглас”, “Словашките лица на българската литература”(електронен вариант) и “За Полша с -любов” (под печат).Носител е на наградата на СПБ и фондация “Панагирик” за цялостен принос в популяризирането на преводното дело в България. Ръководител е на секция “Теория, история и критика на превода” на СПБ.

19 ч.

Новите книги на издателство Канети, представени от проф. Пенка Ангелова, Емил Басат и Цветан Цветанов  – ”Гебиртиг“ и преводите Немска поезия на Венцеслав Константинов

Две невероятно красиви книги излязоха тези дни в издателство “Елиас Канети Русе” – “Пиши ми, скъпа моя, бързо” от Х. Артман и романът “Гебиртиг” на Робърт Шиндел. През 1960 г. Х. Артман пише писма, в които се таи копнеж, към които добавя аналогично датирани любовни стихове, но също така окуражителни, смешни пощенски картички, адресирани до младата амбициозна Каринтийска актриса Диди Махер в Клагенфурт, където тя остава докато се излекува от заболяването си и където поетът често я посещава.
Специална заслуга заслужава изключителната полиграфска разработка на корицата на Нейко Генчев. Поздравления и за прекрасния, наистина чудесен превод на тази книга на преводачката Ана Димова.

Романът “Гебиртиг” се появява за пръв път в Австрия през 1992 г. и големият интерес през 2001 г. води до филмова адаптация, режисирана от Робърт Шиндел и Лукас Степаник. Във филмът също така участва Самюел Финци.

Емил Басат, еврейски новини, 27/07/2018

“Немски поети на настоящето”

Мнението, което е широко разпространено, е че Германия е “земя на поети и мислители”. Тази крилата фраза изглежда оправдана, тъй като немската поезия – от нейните начала до наши дни – винаги е била вдъхновявана от мислители, от идеи от немската философия и естетика. Немското мислене, като поезията, винаги се съсредоточава върху дълбините и тайните на Вселената и човешкия ум, за да извлече трайна светлина, “повече светлина”! в последните думи на Гьоте, от тъмнината на съществуването.  

Венцеслав Константинов, предговор