ДЕН ТРЕТИ

Беше наситен със събития и апогей на новото и експеримента.

Тези, които не успяха да дойдат на срещата с Маня Ристич, могат да потърсят това име в интернет. Със сигурност при следващото „кацане“ на Маня в Русе непременно ще дойдат. Когато преди години Цвета Софрониева открива Маня Ристич, това е началото на едно многопосочно творческо приятелство. От него последно се ражда 9.11 “Всичките тези Европи“ – антология за градове, разделени от стени. Тази добре позната дата обикновено ни праща през океана, но в случая в нея са проектирани емблематични европейски събития. Маня е човек, генетично свързан с границите. С майка хърватка и баща сърбин тя е дете, расло в разпадаща се Югославия. Живее между Белград и хърватския град Корчула, пътува непрекъснато. И не спира да експериментира в  поезията, която звучи като музика и музиката, която звучи като поезия. В това пространство попаднахме на фестивала. Макар и за кратко, беше докосване до сълзи.

В този динамичен ден имаше и дебют. Издателство „Елиас Канети“ подаде ръка на Дарина Шнайдер и издаде първата ѝ стихосбирка. Родена в  Бон, с майка българка и баща германец, тя пише на двата езика. Но сънува само на български. И твърди, че той е езикът, който ѝ дава повече, когато трябва да изрази емоции. На немски ѝ е трудно да го направи, въпреки че го владее по-добре. Завършила фармация, Дарина работи в тази сфера 6 години, после се обръща към журналистиката и медиите, за да дойде моментът, в който  открива себе си в поезията. Стиховете, които чете, звучат като стрелба на дартс – всеки път в центъра. Удивително наистина за дебют.

И още една среща, отново с млада жена, отново от Германия. Без роднинска връзка с България… Аня Кампман е създание, което излъчва светлина. В буквалния смисъл. И тя е откритие на Цвета Софрониева. Родена в Хамбург,  но живее в Лайпциг. Познава и двете Германии. Еднакво добра в поезията и в прозата. Чухме мелодиката на стиховете й и части от романа „Високо, докъдето се издигат вълните“. И отново вълнуващи текстове, каквито ни поднасят всички немски автори тази година на фестивала.

На границата с вечерта дойде редът на българина Георги Тенев.  Утвърден български  писател, добре познат, награждаван много. И сред всичките си отличия сам откроява наградата „Канети“, която разделя с режисьора Иван Добчев. В книгите си изследва времето – нашето и на други народи. Миналото и сегашното. И какво е човекът на всяко време. Смесва жанрове, времена, различни реалности. Силно го занимава въпросът за свободата. „Балкански ритуал“ беше представен с кратък откъс, защото Георги Тенев не обича да чете дълго. Държи публиката да иска още, а не да чака края.

Финала на вечерта даде документалният филм „Завръщането на границите“. Представи го лично единият от  авторите му –  Никола Панетие. Французин, който работи в Берлин и плаща данъците си там. Вълнува се от границите, чието непостоянство го кара да работи върху един филм близо 19 години и който сигурно ще продължава да променя в синхрон с ходовете на тези, които диктуват европейската политика.

Денят от новата седмица започва академично. Проф. Светлозар Игов представя „Жанрът Канети“. Продължава с Хосе Оливър – още един космополит, който преподава творческо писане на студенти. Работи за развиване на езиковите умения и по-лесното усвояване на литературата в класната стая. Пеньо Пенев, с псевдоним Алцек Кубер, ще чете стихове от неиздадените си „Перипетии“. Вечерта ще завърши с „Отблясъци в кладенеца“- среща на поет, театрали и публика в цикъла „Многовеселие“.

Всичко това на 14-ти октомври, Русе, Дом Канети, ул.“Славянска“ 12

https://www.facebook.com/elias.canetti/posts/10212014358194635