ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Един нестандартен академичен диалог, поезия за неразделните живот и смърт, стихове от неиздаван автор и за финал – спектакъл, наречен „Отблясъци в кладенеца“. Всичко това с продължителност почти пет часа, в които се сменяха участници и настроения.

Голям комплимент за  българската култура е фактът, че не само името, но и творчеството на Елиас Канети са познати в България. И че има читатели на този наистина труден автор. А за да стане толкова популярно името му, безспорната заслуга е на проф. Пенка Ангелова. Подчерта го проф. Светлозар Игов, който даде своята версия за жанра на Нобеловия лауреат, роден в Русе. Направи го духовито, с различни завои и препратки, с доста хумор и себеирония. Професор Игов смята, че за широката публика най-интересни са биографичните книги на Канети. Но те не са жанра. Драмите също се поставят често, но и те не покриват жанра Канети. Същинският жанр са неговите записки. Светлозар Игов признава, че това е трудна за разбиране литература. Трябва да се връщаш към нея, да мислиш и препрочиташ, пак да го правиш и пак остава нещо за доразбиране. От устата на един професор такива думи звучат доста успокоително.

За неразделността на живота и смъртта пише Хосе Оливър, роден  в Германия в семейство на имигранти от Андалусия. Живее в малкото градче Хаузах, където прави литературен фестивал, подобен на нашия. Приятелството му с Цвета Софрониева го довежда в България. Разглежда Русе с голям интерес, впечатлен е, но  го сравнява с Истанбул. Кой знае защо оприличава редуването на реставрирани и занемарени фасади в нашия град с тези в турския, където живее половин година. От това пребиваване се ражда книга, скоро ще излезе и филм, базиран на книгата. На фестивала представи свои стихове, писани след смъртта на съпругата му. Болката в тях е почти физическа.

На друг полюс е поезията на неиздавания до сега автор Пеньо Пенев с псевдоним Алцек Кубер. Задължаващото име, което носи, го кара да потърси нещо различно. Избира го, когато чете книга за първото българско царство. И не само защото харесва имената, но и делата на Алцек и Кубер. Поезията, която представи, е пълна с митология, с богове, царе и царици, философи и образи от бита. Преди години стихосбирката „Перипетии“ се разминава с издаването, но сега ще намери място в сборника на фестивала.

Трудно е да се направи разказ върху видяното в спектакъла „Отблясъци в кладенеца“ – интерактивна сценична версия по творби на Цвета Софрониева. Поет, театрали и публика се срещат в едно пространство, динамично и агресивно, в което зрителят трябва да е готов всеки момент да срещне неочакваното.

На финала Цвета Софрониева направи подарък на Русе, който звучи така:

РУСЧУК, РУСЕ, НА ДУНАВА

Завръщам се в бъдещето

 на моето предишно минало.

Бях деветгодишна тук, когато

на един кръстопът

регулировчик любезно отвърна:

„Тегли право!“

в отговор на въпроса накъде да тръгна,

как да стигна до делтата на реката,

която тогава така или иначе  не можеше

 да бъде достигната.

На отсрещния бряг фабрика с още едно наше минало

гордостта на Чаушеску, разстлана,

онзи виолетов, жълт, задушаващо сив въздух

върху Дунава, който никога не стана прозрачен

Екогласност започна така, моята промяна.

На излет в бъдещето

на отминали чернови на бъдеще.

Какво ме очаква там? Колко

 SUV-джипа и кой на кормилото,

колко езика, които вече изядоха нашите езици,

моя и този на Канети,

задушени в гюведже и силно подправени,

за да улеснят забравата. Забравянето на това,

че делтата днес е достижима, достижим е и изворът.

Но в Русе все още се явяват познавачи на пътя

и често те са богати на думи ангели,

и аз се вслушвам в словата им,

тегля право, неотклонена от пътя,

шия си палто от пътни карти.

А то ме вдига да полетя, и от въздуха,

Този път прозиращо чист виждам как се сливат

делтата и изворът, само реката остава.

 ————————————————

В ден пети, ден последен, предстои:

Представяне на „Моят танк“ и на неговия автор Виктор Хорват заедно с преводачката Светла Кьосева.

Ще четем страници от романите „Шест черни шевни машини“ на младия австриец Елиас Хиршл и „Веза“ на Софи Райер,

Завършваме с „Нова социална поезия“ на Владимир Сабоурин.

15-ти септември, Дом Канети,

ул.“Славянска“ 12

Начало: 16.00ч.

https://www.facebook.com/elias.canetti/posts/10212018642141731