Пътуването от едно място към друго – физически, духовно или емоционално  насочва хората към преход.

Одисеята на евреите започва не с крачка, а с осъзнаване, че има само Един Безкраен Дух. Около 1730 г. пр. Н. Е. това Божествено Същество казва на Аврам, който се премества от родното си място „Ур на халдейците“, да отиде „в земята, която ще ви покажа“.

Тази земя беше Ханаан. Аврам стана Авраам, а всички евреи, християни и мюсюлмани са „Децата на Авраам“.

Ханаанът, обещан на Авраам, става Израел. По време на друго пътуване внукът на Авраам, Яков, е преименуван на „Израел“.

По време на глад Яков пътува до Египет. Там неговите потомци биват поробени. И през 13 век пр. Н. Е. Мойсей повежда своя Изход обратно към Обетованата земя.

На планината Синай Бог им дава Тората с нейните десет заповеди, ритуали и устави: Съботата трябва да бъде ден без труд. Пасха трябва да бъде в чест на Изхода. Указ за живот, белязан от благотворителност, гостоприемство и уважение към другия.

Пристигането създава предизвикателства. Възможно ли е за един племенен народ да се събере в културно и политическо отношение? Могат ли да поддържат идеята си за Един Бог в политеистичния Близък изток?

Геостратегическите обстоятелства и техният собствен разрушителен избор ги насочват към поход в изгнание, завръщане и разпръскване отново. След това, след 2000 години, до едно невероятно, необикновено, по-нататъшно завръщане у дома.

По пътя, когато имат възможност, те превръщат безнадеждното изгнание в процъфтяваща диаспора. Те съживяват заповедите на Синай. С поклоненията си спомнят за загубеното, но също така наново потвърждават своите стремежи. Те съставят молитви, както поетични, така и практически. Преживяват както бягства на косъм от беда, така и утеха при намирането на безопасни убежища.

Еврейската одисея им дава възможност да намерят отново себе си, да научат и споделят и накъде се насочват.

В наши дни евреите могат да живеят почти навсякъде. Въпреки това по-голямата част от 14-те милиона евреи в целия свят са концентрирани в Израел (6.772 милиона) и в САЩ (5 700 000). В цяла Европа [ЕС и Великобритания] има приблизително 1,4 милиона евреи – идентифицирани по религия, култура или произход. Освен това над 150 000 израелци също са превърнали Европа в свой дом.

Европа може да се похвали с разнообразни еврейски общности – от по-големите си центрове, включително Париж, Лондон, Рим, Берлин, Марсилия и Будапеща до по-малки центрове, включително Стокхолм, Прага, Варшава, София и Цюрих. Има огромна мрежа от еврейски училища; Еврейските музикални и културни фестивали се провеждат от Киев до Флоренция и има над 120 еврейски музея в цяла Европа.

Тече еврейско възраждане – въпреки възраждащия се антисемитизъм.

Някои вярват, че еврейската цивилизация неизбежно върви към „събирането на изгнаниците“ в Израел. Отличителните календари, език, история и цивилизация на евреите ги свързват с това забележително място.

Тъй като политическият ционизъм започва през 1880-те, вълна след вълна от имигранти се насочват към земята на Израел. След Холокоста – войната на Хитлер срещу еврейския народ (1933-1945) – оцелелите предимно изоставят Европа и много пристигат в Израел от лагерите за изселени лица. Със създаването на държавата през 1948 г. „събирането на изгнаниците“ драстично се ускорава: идват 900 000 изселени евреи от арабския и мюсюлманския свят. Евреите продължават да се събират от Иран (1979) и Етиопия (от 1984) и – близо 1 милион – от бившия Съветски съюз (1989).

В световен мащаб еврейските общности продължават да се сблъскват с предизвикателства, като същевременно популяризират активен еврейски живот и празнуват своите постижения.

След 2000 години, разпръснати по различните краищата на земята, евреите вече имат удивителната възможност да живеят в суверенен Израел или в многообразна диаспора.

Как ще продължи еврейското пътешествие?