ЦЯЛАТА ИЗЛОЖБА МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАНА НА УЕБСТРАНИЦАТА НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА В ИЗРАЕЛ КОЯТО ПРИТЕЖАВА ВСИЧКИ ПРАВА

ТУК: https://journeys.nli.org.il/

Пътешествията са голяма част от еврейската история. След като биват изгонени от Израелската земя през 70 г. сл. Н. Е. евреите се преместват и живеят  в различни страни в търсене на религиозна толерантност и икономически възможности.

Пристигането им в различни части на Европа водят до създаване на двете основни културни и етнически направления на еврейския народ: Мюсюлманска Испания (Сефарадски евреи) и Рейнланд (Ашкенази). Те се утвърждават като водещи еврейски центрове през Х век. Дори когато еврейските общности процъфтяват, преследванията, нашествията и инквизициите стават причина за нови преселения и нови начала.

Занаятчиите и търговците също са се движели между култури и са действали като проводник и свързващ елемент между различни общности. Градовете, които са били центрове на занаятчийство и търговия, имат богато и разнообразно еврейско наследство (Венеция, Ливорно, Амстердам, Константинопол, Солун), тъй като различните общности се обединяват от обща цел.

Поклоненията в Израелската земя и по-късно Държавата Израел, е друго пътешествие, предприето от евреите – от индивиди и групи, които са си проправили път към Израел през Средновековието, до имиграцията в Израелската земя след Втората световна война в лицето на имиграционните ограничения на британския мандат. Движението на евреите след разпадането на Съветския съюз отново променя еврейската карта в Европа и трансформира населението на Израел.

Еврейският живот и културата на общностите, където те намират подслон, се събират в един вид сливане, тъй както евреите се адаптират и приемат местните обичаи, създавайки постоянно развиваща се и обогатена мозайка от еврейски обичаи, традиции и езици (Вижте изложбата на еврейските езици на НБИ за 2016 г.).

В допълнение към пътешествията, извършени поради преследване или религиозна нетолерантност, през вековете евреите също пътешестват, за да отдадат почит на религиозните си водачи. Еврейските пътешествия могат да се разглеждат и в духовен смисъл – възходът на различни движения във вярата – сабатаизъм, хасидизъм, секуларизъм – повлияват на еврейските общности и върху начина им на взаимодействие и съжителство. Има религиозни практики, свързани с пътешествия, включително молитви, изречени, когато пътешествието започва, и благословии след безопасно завръщане. Освен това пътешестването и носенето на багаж са забранени в събота и свети дни. За хората, които през тези дни трябва да са далеч от дома, се създават „пътуващи“ версии на ритуални книги и предмети. Гостоприемството към пътниците, пристигащи на странно място, е основен принцип на еврейския общ живот.

Друг тип по-лични пътувания са пътуванията на откритията. Хора, които са принудени да се отрекат от еврейската си идентичност или миналото им е било скрито от тях, разкриват еврейската си идентичност по-късно в своя живот и изследват индивидуалното си еврейско наследство.

01 ЕВРЕЙСКИ ПЪТЕШЕСТВИЯ

Пътуването от едно място към друго – физически, духовно или емоционално  насочва хората към преход.

Одисеята на евреите започва не с крачка, а с осъзнаване, че има само Един Безкраен Дух. Около 1730 г. пр. Н. Е. това Божествено Същество казва на Аврам, който се премества от родното си място „Ур на халдейците“, да отиде „в земята, която ще ви покажа“.

Тази земя беше Ханаан. Аврам стана Авраам, а всички евреи, християни и мюсюлмани са „Децата на Авраам“.

Ханаанът, обещан на Авраам, става Израел. По време на друго пътуване внукът на Авраам, Яков, е преименуван на „Израел“.

По време на глад Яков пътува до Египет. Там неговите потомци биват поробени. И през 13 век пр. Н. Е. Мойсей повежда своя Изход обратно към Обетованата земя.

На планината Синай Бог им дава Тората с нейните десет заповеди, ритуали и устави: Съботата трябва да бъде ден без труд. Пасха трябва да бъде в чест на Изхода. Указ за живот, белязан от благотворителност, гостоприемство и уважение към другия.

Пристигането създава предизвикателства. Възможно ли е за един племенен народ да се събере в културно и политическо отношение? Могат ли да поддържат идеята си за Един Бог в политеистичния Близък изток?

Геостратегическите обстоятелства и техният собствен разрушителен избор ги насочват към поход в изгнание, завръщане и разпръскване отново. След това, след 2000 години, до едно невероятно, необикновено, по-нататъшно завръщане у дома.

По пътя, когато имат възможност, те превръщат безнадеждното изгнание в процъфтяваща диаспора. Те съживяват заповедите на Синай. С поклоненията си спомнят за загубеното, но също така наново потвърждават своите стремежи. Те съставят молитви, както поетични, така и практически. Преживяват както бягства на косъм от беда, така и утеха при намирането на безопасни убежища.

Еврейската одисея им дава възможност да намерят отново себе си, да научат и споделят и накъде се насочват.

Исак Джоузеф Берруер. Карта на пътуванията на израилтяните в пустинята от напускането на Египет до преминаването на река Йордан. От кн. 2 от Histoire du Peuple de Dieu. Париж, 1728. Национална библиотека на Израел

Картата отразява архетипното еврейско пътешествие, описано в историята на Изхода. По същество националнообразуващо пътешествие, то също така осигурява оцеляването на нацията, тъй като преживяването му всяка година на Пасха е една от основните ритуални връзки, които държат евреите заедно през времето и пътуванията, които ги отдалечават един от друг.

Пасхална Агада. Амстердам, 1695. Национална библиотека на Израел

Илюстрации от Абрахам Б. Яков. На снимката: Авраам приема трите ангела (Книга Битие, 12).

Илюстрирана Пасхална Агада. Северна Италия, ок. 1450. Национална библиотека на Израел

Покана за празнуване на Пасха в Йесод ЕОЦ, Санкт Петербург, Русия. Национална библиотека на Израел, Европейска еврейска колекция Ефемера

Ефрем Мойсей Лилиен. Авраам съзерцава звездите. 1908 г.

06 ПЪТЕШЕСТВИETO ПРОДЪЛЖАВА

В наши дни евреите могат да живеят почти навсякъде. Въпреки това по-голямата част от 14-те милиона евреи в целия свят са концентрирани в Израел (6.772 милиона) и в САЩ (5 700 000). В цяла Европа [ЕС и Великобритания] има приблизително 1,4 милиона евреи – идентифицирани по религия, култура или произход. Освен това над 150 000 израелци също са превърнали Европа в свой дом.

Европа може да се похвали с разнообразни еврейски общности – от по-големите си центрове, включително Париж, Лондон, Рим, Берлин, Марсилия и Будапеща до по-малки центрове, включително Стокхолм, Прага, Варшава, София и Цюрих. Има огромна мрежа от еврейски училища; Еврейските музикални и културни фестивали се провеждат от Киев до Флоренция и има над 120 еврейски музея в цяла Европа.

Тече еврейско възраждане – въпреки възраждащия се антисемитизъм.

Някои вярват, че еврейската цивилизация неизбежно върви към „събирането на изгнаниците“ в Израел. Отличителните календари, език, история и цивилизация на евреите ги свързват с това забележително място.

Тъй като политическият ционизъм започва през 1880-те, вълна след вълна от имигранти се насочват към земята на Израел. След Холокоста – войната на Хитлер срещу еврейския народ (1933-1945) – оцелелите предимно изоставят Европа и много пристигат в Израел от лагерите за изселени лица. Със създаването на държавата през 1948 г. „събирането на изгнаниците“ драстично се ускорава: идват 900 000 изселени евреи от арабския и мюсюлманския свят. Евреите продължават да се събират от Иран (1979) и Етиопия (от 1984) и – близо 1 милион – от бившия Съветски съюз (1989).

В световен мащаб еврейските общности продължават да се сблъскват с предизвикателства, като същевременно популяризират активен еврейски живот и празнуват своите постижения.

След 2000 години, разпръснати по различните краищата на земята, евреите вече имат удивителната възможност да живеят в суверенен Израел или в многообразна диаспора.

Как ще продължи еврейското пътешествие?

Пощенска картичка от Rishon Letzion. Израел, ок. 1905-1904. Национална библиотека на Израел

На гърба на пощенската картичка майка изразява надеждата синът й да се присъедини към нея при уреждането на Палестина и създаването на еврейска държава.

Флаер за популярния фестивал на еврейската храна в Лондон, Gefilte Fest. Национална библиотека на Израел, Европейска еврейска колекция Ефемера

Флаер за еврейския учебен фестивал Limmud в Берлин, Германия. Национална библиотека на Израел, Европейска еврейска колекция Ефемера