14-ти Международен Литературен Фестивал Русе 2021 „Дъхът на Европа“
ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ РУСЕ е най-старият международен литературен фестивал в България. През годините привлича известни имена, носители на престижни награди, а също млади и иновативни писатели. Той е запазена марка в международен контекст. Във фестивала са участвали автори от почти всички европейски страни. Отличава се със специфична творческа атмосфера, в която се обсъждат презентации и възможни проекти. Изданието тази година е в подкрепа на българските автори и творци.
Литературен Фестивал Русе е утопично пространство, което насърчава културното многообразие в региона, предлага многообразие от езици, литературни и артистични жанрове на границата с литературата. Отворен е за всички желаещи да се потопят в неговата магия, насърчава международните контакти в областта на културата и изкуството.
От 1-17.10.2021г. в Русе предстои 14ти Литературен фестивал под мотото “Дъхът на Европа”.
Пандемията COVID-19 определено е придала на този „дъх“различни измерения и оттогава начинът на живот на гражданите на Европа (външния свят) и нашите вътрешни нагласи са се променили значително. Тъй като през тази година ще бъде връчена и литературната награда „Елиас Канети“, в този фестивал ще участват номинираните писатели. Надяваме се това представяне да има отзвук и на други фестивали.
1-ВИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Йордан Кисьов е роден на 19 януари 1945 г. в с. Бисерци, Разградско. Завършва Художествената гимназия в София в класа на Димитър Арнаудов, а после монументална живопис във Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. През 1973 г. постъпва на работа като уредник в Художествената галерия в Силистра, а от 1990 до 2013 г. е неин директор.
ИЗЛОЖБА ЙОРДАН КИСЬОВ
Момчил Николов е роден през 1970 г. Завършва медицина. Публикува книгите: „Пътници“ (повест, 1997), „Разкази“ (1998), „Фрагменти от стая“ (разкази и пиеса, 2000), „Лудата Дорис“ (двуезична: български – английски, 2001), „Hash Oil“ (2004), „Горният етаж“ (2006), „Кръглата риба“ (2008). Автор е на следните проекти: визуална инсталация „Фрагменти“: мултимедиен проект, обединяващ усилията и креативноста на млади творци в областта на литературата, видеоарта, живописта и музиката – идея , текст, организация (2000); Червената къща: пърформанс-премиера на книгата „Mad Doris“ – идея, текст, организация (2001); участие в проект Literary Access (2002). Получавал е следните награди: 1999 – за дебютен роман – на в. „Литературен форум“ – за романа „Foxy lady“ (непубликуван); 2000 – за принос към културата – на община Плевен; 2001 – пиесата „Наблюдателят“ е номинирана в националния конкурс за драматургия „Иван Радоев“; 2001 – награда от литературния конкурс на сп. „Егоист“; 2002 – голямата награда от литературния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“; наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2008).
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ, 19:00
Чекмо – 517 страници монолог, разговор с часовника, с времето, което не може да се спре, но може да се осмисли. Книга, при която можем да говорим за „осмисляне“ на най-близкото минало. Започва се с т.н. възродителен процес, за натиска, упражнен върху населението, представен от гледната точка на „по неволя участник“, изрепчил се на милицията и принуден да сътрудничи. Дали от това осмисляне ще се получи „преодоляване“ остава открит въпрос, или по-точно възниква въпросът, коя е системата, която изгони децата ни извън България.
„Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място – в музея на чекпойнт „Чарли”.
Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена.
Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна – тая, дето е във всеки човек и го кара да спира пред нея, да я заобикаля, да избира по-лесния път – там, където всички вървят, а препятствия поне на пръв поглед не се мяркат.”
2-РИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Фелия Барух е съосновател и куратор на фотографския фестивал Foto Fabrika в София, България. В момента работи по личен проект и първата си книга, наречена PALERMO. BOX. МЕ. в резултат на арт резиденция в Палермо, Сицилия. Учила е в Брюксел, Мадрид, София и Мексико Сити. Фелия Барух е два пъти финалист на конкурса „Снимка на годината“ на Canon в София, България, и веднъж на фотоконкурса на EFTI в Мадрид, Испания.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИЗЛОЖБА С ФОТОКНИГА
PALERMO. BOX. ME. – Изложба и фотокнига
„Това е една история. Тя разказва за победите и загубите. За следите, които носим със себе си – по лицата, в сърцата. История за пътя, за случайните срещи и окончателната раздяла. В един непознат град, на един стар остров. Това е история за битките – най-вече за тези, които водим със самите себе си.
Това е моята история, но тя можеше да бъде и вашата. Радвам се, че разказах тази история, защото се изисква много сила, за да разпознаеш кога си слаб.“
3-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Христо Карастоянов е роден на 22.02.1950 г. в Тополовград. Автор е на 26 книги – белетристика, публицистика и поезия. Романът му „Аутопия: другият път към ада“, 2003, е сред първите пет номинирани за наградата на Фондация „Вик“ книги, а други негови четири книги са номинирани за наградата на книжарниците „Хеликон“. Носител е на ред литературни награди, сред които и първа награда на „Развитие“ КДА за непубликуван роман (за книгата му „Смъртта е за предпочитане“, 2003), „Златният ланец“ за разказ на вестник „Труд“, „Чудомир“, национална награда за хумористичен разказ. Член е на Съюзa на българските писатели. Женен, има един син и внуци. Живее и работи в Ямбол.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
Романът на Христо Карастоянов „Т като Ташкент“ (Жанет – 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва „Една и съща нощ“ (Жанет – 45, 2014) и „Животът няма втора половина“ (Жанет – 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, което разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на „Кукувича прежда“. С „Т като Ташкент“авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и правдиво нейно тълкуване по художествено фикционален път. Разказът проследява съдбата на български журналист, който с опеката на Държавна сигурност е допуснат в началото на 50-те години на ХХ век до дълбоко засекретени архиви, свързани със събитията в България от 20-те години на ХХ век. Разкриването на документалната истина за тях го отвежда до неочаквани срещи с фигури на миналото, но и до въпроса за съдбата на онези, които знаят истината. В един свят на задкулисие, в което дългата ръка на съветските тайни служби реди картите на българския публичен живот, независимо преди или след девети септември 1944, носителите на истината и на достойно поведение са обречени, а политическите играчи, които се възползват от ситуацията, пишат историята със своето дълголетие и липса на морал.
5-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Маргрет Крайдл е родена в Залцбург. Живее във Виена и работи като писател на свободна практика. От 1990 г. насам нейни пиеси са представяни в страната и в чужбина, последно през 2016 г. в Националния драматичен център в Монпелие. Автор е на множество радиопиеси за ORF, а от 1995 г. насам редовно се публикуват нейни книги. Била е резидентен писател в Германия, Сърбия и Швейцария и гостуващ професор в САЩ. Носителка е на няколко награди и стипендии за работата си, като стипендията „Елиас Канети“ на град Виена през 2016 г. и наградата на Федералното канцлерство за изключителен творец в областта на литературата през 2018 г. Тази година (2021) печели литературната награда на град Виена.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
Представяне на „EINLEUCHTEND WEISS“ (Озаряващо бяло)
За Маргрет Крайдл игрите и правилата вървят заедно, особено в стихотворението. В “Ключове към отвореното” тя буквално използва G–E–D–I–C–H–T / С Т И Х О В Е като кодова дума за своите седемредови стихотворения. С тези строги условия тя прави възможностите за лирично говорене видими: свободен стих, рими, листи, препратки. Авторката локализира писането си във времето, в конфронтацията с общество, чиято криза се отразява в езика. Тя винаги разбира стихотворението като диалог с другите, с литературата, изкуството и медиите. Така се срещат Ан Карсън и Candy Crash, живи тикери и мотиви от приказките, тенденциозни мечки и тролове, скитащи понички, Hinkjambus и турската дума “haymatloz“. Удоволствието от думите и асоциативната визуална сила на С Т И Х О В Е не само вдъхновяват въображението ни, но и изострят съзнанието ни. Колко продуктивна е самосдържаността и самоограничаването за нашето настояще ни показват акростиховете на Маргрет Крайдл в нейната поетична поредица „Ключ към отвореността“.
6-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Аманда Ласкер-Берлин е родена в град Есен през 1994 г. Живее във Франкфурт на Майн. Режисира първата си пиеса на 18-годишна възраст. След като завършва хуманитарни науки в университета Баухаус във Ваймар, тя учи режисура в Академията за изящни изкуства в Баден-Вюртемберг. Нейните пиеси и проза са отличени с няколко награди. Дебютният ѝ роман Elijas Lied (Frankfurter Verlagsanstalt) получава наградата за дебют на lit.COLOGNE 2020 и е номиниран за Das Debüt 2020 – Bloggerpreis für Literatur.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
„Ива диша“е вторият ѝ роман.
…Дърветата тихо засенчват семейния дом в Дрезден, в който Ива се връща за първи път от много години. Баща ѝ, влиятелен съдия, бетонира двете мъртви дървета-гиганти там в памет на детството на баба ѝ от времето на господството на Германия в Югозападна Африка, сега Намибия. В момента, в който бащата умира, в Ива се появяват стари образи и спомени: въпроси за миналото по време на Третия райх, конспиративните срещи, на които бащата вдига тостове за стари времена, които тя дочува като дете. Все по-ясно се очертават контурите на семейство извършители и Ива вече не може да си поеме дъх.
С „Ива диша“ Аманда Ласкер-Берлин разглежда важни социални проблеми: личното осмисляне на историческата вина, мълчанието в семействата и германските колониални престъпления. Без патос и показност, но с голяма лекота и живост, авторката преплита материала си в една вълнуваща история.
7-МИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18.00 ч.
ИЗЛОЖБА „Бестиарият на Лем според Мроз”
Изложбата, озаглавена „Бестиарият на Лем според Мроз”, представя резултатите от
сътрудничеството между Станислав Лем и Даниел Мроз. В основата на нейната
концепция, чийто автор е Януш Гурски, професор в Академията за изящни изкуства в
Гданск, е препратка към средновековните албуми, представящи на изумените читатели
животни като слон или камила и наравно с тях – грифон, еднорог или двуглави
обитатели на противоположния край на земното кълбо. В този бестиарий са
представени еманципирани машини, малко зловещи и в същото време гротескни,
старателно нарисувани от майстора на четката Мроз и съчетани с описанията им,
открити в романите и разказите на майстора на словото Лем.
Графикът от Краков Даниел Мроз придава най-съвършена графична форма на героите
от произведенията на Лем. За повечето почитатели на писателя илюстрациите на Мроз
и текстовете на Лем са се превърнали в едно неразделно цяло.
Сеймът на Република Полша обяви 2021 г. за Година на Лем. Изключително популярен
сред своите сънародници, Станислав Лем е и един от най-известните полски писатели в
света, преведен на 41 езика и издаван в милиони екземпляри.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ, 18:30
Стани́слав Лем (1921-2006) е полски философ и писател (фантаст, есеист, сатирик и критик). Книгите му са преведени на 41 езика. Автор е на фундаменталния философски труд Summa Technologiae, в който се предвижда създаването на виртуалната реалност и изкуствения интелект, а освен това се развива идеята за автоеволюцията на човека.
„Соларис“– най-известният роман на един от великите световни майстори на научната фантастика Станислав Лем, принадлежи към поджанра, изследващ контакта с извънземния интелект. Тази преведена на всички езици творба предлага оригинална визия за непознаваемия чужд разум, като заедно с това представя по уникален и вълнуващ начин драмата на себепознанието и космическите измерения на любовта. Идеята за океана-мозък, заемащ повърхността на планетата Соларис и способен да придава материален облик на човешките спомени и мисли, не оставя равнодушни нито психолога Крис Келвин и колегите му космонавти от космическата станция, описана в романа, нито милионите читатели на полския фантаст. Нито известните режисьори Андрей Тарковски и Стивън Содърбърг, които екранизират произведението съответно през 1972 и 2002 г. На стогодишнината от рождението на Станислав Лем ИК „Колибри“ предлага на феновете на фантастиката нов, пълен превод на издавания досега цензуриран и съкратен вариант на забележителния му шедьовър.
Свят на ръба – Станислав Лем разговаря с полския критик и журналист Томаш Фиалковски на предела на миналия век и на прага на новото хилядолетие.„Плаваме по течението на голяма река към непознат океан и се намираме едва в началото на пътешествието“, казва големият полски фантаст и визионер. И разказва за детството си, за формирането си като човек и писател. Годините на немска и съветска окупация, стръмният път към литературата, човешката глупост, религията и науката, злото в историята, погрешните пътища на културата – по всички тези теми писателят говори откровено, без да крие страховете и надеждите си, и предупреждавайки за опасностите, които дебнат човечеството. Докъде ще ни доведат опитите за „ремонт“на човека и кръстоската между технологиите и биологията, какви са перспективите пред науката, идва ли нейният край…
В 16 завладяващи разговора Станислав Лем, роден преди точно сто години и напуснал ни през 2006 г., за пореден път се спира на онова, което го е вълнувало през живота му, както и неизброимите му почитатели по целия наш „свят на ръба“.
8-МИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 19:00 Ч.
Елица Петкова завършва магистратура по философия и японистика в университета в Дюселдорф, след което и кинорежисура в Германската филмова и телевизионна академия в Берлин. Реализирала е два игрални пълнометражни филма, два документални, както и десетина късометражни творби. Филмите ѝ са представени и наградени на множество престижни международни фестивали, включително и на фестивалите в Кан и Берлин.
ФИЛМОВА ПРОЖЕКЦИЯ С ДИСКУСИЯ
РИБА ПЛУВАЩА ПО ГРЪБ
Андреа е жена без минало – енергична, импулсивна, директна и
непредсказуема. Филип и Мартин са баща и син – и двамата са влюбени в нея.
От Андреа се очаква да заличи липсата на починалата Хана. Следва едно лято,
изпълнено с копнежи, докато вътрешната празнота се бори за утеха,
обвързаност и сигурност. Любовта бива изместена от страха, а настоящето
обременено от представите за утрешния ден. Три индивида – една къща.
Живеещи отвъд наложените социални норми, те се сблъскват непрестанно с
твърде човешките си нужди. Резултатът е неутешимата празнота, а въпросът
чия е вината остава да блуждае бездомен.
9-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
Павла Хоракова (р. 1974, Пилзен) е чешка писателка, преводачка от английски и сръбски език, публицистка и редакторка в Чешкото радио. Авторка или съавторка е на осем книги. Дебютира през 2010 г. с детективска трилогия за деца и младежи, участва в съставянето на два книжни колажа от писма и спомени на чешки войници, участвали в Първата световна война. През 2018 г. издава първия си роман за възрастни „Теория на чудатостите“, който през 2019 г. печели в Чехия наградата „Магнезия Литера“ за проза.
„Теория на чудатостите“описва няколко месеца от живота на пражката академичка Ада, която във фиктивен научен институт изследва взаимността на човешките симпатии. Наближава краят на света, който според някои трябва да настъпи през декември 2012 г., а заедно с него идват и множество по-малки свършеци в професионалния и личния живот на Ада и хората около нея. Книгата съчетава любовна история със загадка, но също и разсъждения за смисъла на съществуването, характера на времето, историята на Централна Европа и странните явления, които Ада наблюдава около себе си, и които с характерния си хумор се опитва да обедини в единна „теория на чудатостите“.
10-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Русана Бърдарска е родена в Лом. Завършила е Английската гимназия в Пловдив, Българска филология в СУ „Климент Охридски“и Европеистика в Брюкселския университет. Работила е за български издателства и за Европейския месец на културата, Пловдив, 1999 г. От 2002 г. живее в Брюксел, където от 2006 г. е служител на Европейската комисия. Автор е на студия за постсимволизма, на академичен курс по превод за европейските институции и на теоретична разработка за евролекта, на публицистичен анализ на ромския проблем и на романа „6 тъжни разказа, 1 весел + 1 интерактивен“(„Жанет 45“, 2002 г.), който е издаден също в Полша и (частично) в Македония и с който авторката се счита за родоначалник на отворената, любителска литература (fanfiction). „Опитът“е вторият ѝ роман.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
модератор: Нели Пигулева
„Опитът“на Русана Бърдарска е монументална творба. Книгата представлява сложно взаимодействие между много литературни жанрове. Но тя не остава само на терена на литературата, а интервенира и на терена на документалистиката. Какво е въображението на нашата памет? Какви са любовите и разводите между личното и публичното в собствената ни съдба? Между своето и чуждото? На кой от повествователните гласове от „Опитът“можем да се доверим? Каква е цената на постмодерната игра – и кога всичко става смъртоносно сериозно? Русана отговаря много интимно на тези банални въпроси и минава отвъд стереотипи и автоматизми. Тя е твърде умна жена. И пише ужасно увлекателно. Резултатът е, че виждаме постройката на собственото си време, виждаме я през телескоп и под микроскоп. И предизвикателствата за интелекта са толкова големи, че забравяме кое какво е. “
Марин Бодаков
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери.
Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда “Перото” за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи – 2018 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ, 19:00 Ч.
“Лешникови градини” е новият роман на Хамдан и по пътищата му авторът ни води с увереността и лекотата, присъщи на опитния разказвач. А пътищата се разклоняват – проследява се историята на деветчленно семейство като всеки от членовете поема по своя собствена посока в света. Темата на деня (на десетилетието, на века – поне досега) – мултикултурният диалог в епоха на глобализация – е на преден план и тук, но не е разгледана през устойчивите, вече до болка познати стереотипи. Тъкмо обратното, в романа на Хамдан се натъкваме на неконвенционални персонажи и цели сюжетни линии, каращи ни да преосмислим клишетата, през които приемаме “различните култури”. – Иван Ланджев
11-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Теодора Димова е родена през 1960 в София. Завършва английска филология в СУ \“Кл. Охридски\“. Първата й пиеса \“Фюри\“печели през 1987 година награда на конкурс в БНР. През 1999 е публикувана в сборника Нова българска драма.
Следват пиесите \“Стая №48\“, \“Ерикепайос\“, \“Калвадос, приятелю\“ – публикувана в \“Литературен вестник\“, записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \“Игрила\“ (публикувана в сп. \“Глас\“), \“Платото\“, \“Неда и кучетата\“. През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \“Стопър\“печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \“Замъкът Ирелох\“печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
Група жени, чиито мъже са убити, вървят в леденото февруарско разсъмване към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Като някакви черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на мъжете и бащите им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен.
Роман за три жени и едно дете, които преминават през тежки за нашата история събития. Те са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след деветосептемврийския преврат.
Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни.
Но поразени ли са наистина „Поразените”? …
13-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Иван Сухиванов (Иван Георгиев Иванов) е от емблематичните личности в литературния живот не само в Бургас, но и в страната. Автор е на редица обективни критически анализи в областта на съвременната литература. Роден на 6 септември 1961 в Бургас. Завършил е българска филология, работил е като преподавател в БСУ по антропология и фолклор.
Публикува стихове, разкази и критика. Автор е на книги като “Лакуни”, която е носител на наградата “Пегас” (1997 г.) и литературната награда за поезия “Никулден” (2000 г.). “Къси истории” е сред номинираните за годишните награди на Сдружение на български писатели (2005 г.); “Ходове на въображението”, “Ексил” и “Томи. Нощна смяна” са носители съответно на наградите “Петко Росен” и “Христо Фотев” на Годишните литературни награди на Община Бургас за 2009, 2010 и 2013 г., а сборникът разкази “Бягства” е удостоен с “Пегас” за 2012 г. През 2016 г. поетичната му книга “Нямо кино” е удостоена с Националната награда в конкурса за поезия “Христо Фотев”, Бургас.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
модератор: д-р Мира Душкова
Авторът ще представи списание “Море” както и книгата “Хендрикс и още свобода”
Хендрикс
През 1973 бях на 12, когато поразен чух за първи път китарата на Джими Хендрикс… ама не по българско радио, по което освен Шумете дебри и балкани и Гюрга Пенджурова, пускаха и родна естрада. Ние слушахме рок обаче – по предаването „Метроном“ на румънската секция на радио Свободна Европа. Емисията се заглушаваше от нашите соцретланслатори, така че звукът чезнеше, ВЕФът пращеше неистово, но все пак успявахме да чуем каквото трябва и да усетим огъня, както казва заклейменият тогава като идеолог на фашизма Ницше… Метрономът се излъчваше всяка събота от 14 до 18 часа…още
Хендрикс и още свобода
14-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др. Преводач от румънски на книгите на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др. Автор на трилогията с разкази „Спомени за вода. Dm“(2014), „Улици и кораби. Gm“(2017) и „Имена под снега. А7“(2019). „Вечерна сватба“ е четвъртата му белетристична книга.
Разкази от други времена. Наративът Русе.
Магьосникът на русенския разказ. Изненадващо, впечатляващо, вълнуващо е как Иван Станков описва и фантастично съживява епохи от живота на този град, в който голяма част от нас са прекарали детството си, други може би целия си жияот, но независимо колко сме живели в този град, и край тази река, за която продължаваме да спорим, дали е синя или бяла, този град се изправя пред нас с невероятното си истинско минало, свързано с определени сгради, улици, места и най-вече хора..
Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години.
Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава.
Всички правят най-старото нещо на света – обичат.
Любовта ги намира и се стоварва отгоре им като откровение, но и като проклятие.
А човекът се оказва слаб за такива дарове.
И мъртвите, и оцелелите споделят с читателя си: от любовта, както и от смъртта, изход няма.
15-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Виктор Хорват (1962, Печ) е унгарски писател, преводач на художествена литература. Завършва литература и езикознание в Университета „Янус Панониус“ в град Печ. Работи като журналист, преподавател, организатор на културни събития. От 2002 г. преподава „Теория на литературата“ и „История на формите“ в Университета в Печ, а от 2015 г. води курс по писане и превод на поезия и проза в Католическия университет „Петер Пазман“ и Реформатския университет „Гашпар Кароли“. Публикува разкази, преводи на средновековна поезия, романи и научни изследвания. Превежда от английски, немски и испански език. Първият му роман „През“ излиза през 2004 г. Най-голям литературен успех му донася публикуваният през 2009 г. роман „Турско огледало“, за който получава Наградата за литература на Европейския съюз (2012), излязъл на български език през 2017 г. в превод на Светла Кьосева. Други негови книги са „Лешникотрошачката“ (роман, 2011), „Малкият колапс“ (роман, 2012), „Контрареволюция на стиха“ (методология, 2014), „Мьобион“ (роман, 2015), „Моят танк“ (роман, 2017) и др
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
„Моят танк“ е исторически роман и разказва за събитията, свързани с нападението на Чехословакия през 1968 г. от войските на Варшавския договор. Главният герой взема участие в тях като преводач на Янош Кадар и неволно става свидетел и съучастник на ключови моменти: от навлизането на „братските армии“ в Чехословакия до срещите на комунистическите лидери. С присъщата му ирония Хорват и този път не разочарова читателите си. Детската игра на танкове става истинска, но героите не могат да се освободят от инфантилността си и разиграните на живо решаващи моменти от европейската история се превръщат във фарс. „Моят танк“ е добре написана и важна книга, която се опитва по един игрив начин да надникне в механизмите на комунистическото управление. Отговорът, който дава, е много шеговит и много сериозен.
Светла Кьосева живее и работи в Будапеща. Завършва история и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот “Хемус”, което излиза от 1991 г. в Унгария. Редактор е на радиопредаване на български език в Унгарското радио. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли над 150 публикации, повече от 20 самостоятелни книги (Имре Кертес, Петер Естерхази, Петер Надаш, Ласно Краснахоркаи, Адам Бодор, Ендре Кукорели). Преводите й са включени в почти всички български антологии на унгарска поезия от последните години.
16-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:00 Ч.
Явор Цанев е роден през 1971 г. в град Русе. Завършил е „Книгоразпространение” – Колеж по библиотечно дело – София; „Библиотечно-информационни дейности” – Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий” и „Медии и реклама” – Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”. До 2009 г. работи в Регионална библиотека “Л. Каравелов” – Русе на различни длъжности. Собственик е на издателство „Гаяна“. От 2012 г. издава периодичното издание за фантастика, фентъзи, крими и разкази на ужаса “Дракус”. Заемал е призови места в конкурси за проза. Между многобройните му награди са Специалната награда за разказ до 1000 думи на името на Агоп Мелконян (за разказа „Селцето”), 2013; Наградата „Светлоструй” за проза (за сборника „Вино за мъртвите”); „Home, sweet home!” – разкази (2015); „Целунат от Бога“ – разкази (2018), “Злостории” – детски хорър роман (2018) и много други.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
„Дракус“ е списание за фантастика, фентъзи, криминални разкази, разкази на ужаса, мистерии и приключения. Първият брой е отпечатан през 2012-а година и до 2019-а излиза четири пъти годишно, а след това на шестмесечие, но с увеличен обем и променен формат. Списанието е ориентирано към български автори, като предлага и преводи на чуждестранни автори – класици в изброените жанрове. Периодично организира конкурси, в резултат на които отличените разкази се публикуват в отделни тематични сборници. В края на 2014-а година започва да излиза и книжна колекция на името на списанието, представяща български автори на фантастика, фентъзи, хорър – „Колекция Дракус“. Неколкократно е обявявано за най-добро списание за фантастика от феновете на жанра в България.
17-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 17:00 Ч.
Макс Чолек е роден в Берлин през 1987 г. Той е член на поетичния колектив G13 и съредактор на списанието Jalta – Positionen zur jüdischen Gegenwart. Заедно със Саша Мариана Залцман той е куратор на Конгреса за дезинтеграция през 2016 г. и на Дните на радикалната еврейска култура в театър „Максим Горки“ през 2017 г. Стихосбирките Druckkammern, Jubeljahre и Grenzwerte са публикувани от Verlagshaus Berlin, а нехудожествената книга Desintegriert euch! е публикувана от Hanser през 2018 г.
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
След бестселъра на Макс Чолек „Дезинтегрирайте се!“, той представя манифест за плуралистично общество, който дава отговори на политическото настояще.
По време на криза обществото и разнообразието страдат. За Макс Чолек естетически понятия като „Leitkultur“(водеща култура) или „интеграция“не дават отговор на този въпрос. От 2018 г. насам много се обсъжда памфлетът на Макс Чолек „Дезинтегрирайте се! “. След като описва статуквото на германския образ за евреите, Чолек очертава модела на едно променено настояще: Как трябва да се промени обществото, за да могат хората да изпитват еднаква солидарност към другостта? От кои съкровени убеждения трябва да се откажем заради това? Как общата защита на плуралистичната демокрация може да оцелее в един фрагментиран свят? Макс Чолек улучва сърцето на 2020 г. – с тази полемика той раздвижва обществото и предизвиква дискусии.
17-ТИ ОКТОМВРИ, ДОМ КАНЕТИ, 18:30 Ч.
Томас Перле е роден през 1987 г. в Румъния. Емигрира заедно със семейството си в Германия след падането на комунистическия режим. Изучава театрално, филмово и медийно изкуство във Виенския университет, завършва през 2015 г. Докато учи, Перле работи като асистент-директор в Schauspielhaus Виена. 2013 г. печели литературна награда „exil-Literaturpreis“ за творбата си „Ние си тръгнахме, защото всички си тръгнаха“, Перле е многократно награждаван и канен по стипендиантски и резиденц – програми. През 2016 г. представя пиеса под същото заглавие в Държавния театър в Нюрнберг, а през 2018 книгата му излиза в издателска къща edition exil.
Резиденц стипендия 2021 “Sharing Future” на МДЕК, с подкрепата на Дунавската Ректорска Конференция (DRC)
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ С ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
DONAUWELLEN
Дунав. Най-дългата река в Централна Европа. Дълга 2850 км, тя тече от хиляди години, наблюдавайки нас, хората. От Черна гора до Черно море. Никоя друга река в света не се отличава с такова социално-културно разнообразие; мултиетнически, многоезичен, Дунавският регион се простира в цяла Централна и Югоизточна Европа.
Дълга и богата на събития история. Съществува като най-дългата граница, като търговски и транспортен път. Той може да разкаже историята на империи, монархии, религиозни конфликти, разпадане на големи империи, войни, смърт, преселване, изгнание и емиграция.
Томас Перле е тазгодишният стипендиант на Международно дружество “Елиас Канети” и в своята нова драма „donauwellen“ (дунавски вълни) дава думата на Дунав и гласовете на Дунав на няколко езика. По време на престоя му пиесата ще продължи да се развива на брега на Дунав. От нея ще се черпи вдъхновение.
Текстови фрагменти от зараждащата се драма ще бъдат представени в същия ден.