6-ти октомври, сряда

18.00 часа

ДОМ КАНЕТИ

Две поредни вечери с две немскоезични авторки. Какво се случи на срещата с Маргрет Крайдл снощи – малко по-късно. Днес ще се запознаем с Аманда Ласкер – Берлин и ще четем откъси от втората ѝ книга „Ива диша“. Името на авторката е псевдоним. Избира го, когато започва да пише. Тя е само на 27 години, но ако не знаете това, трудно ще свържете дълбочината на текста в „Ива диша“ с толкова млад човек. Баща ѝ умира и Ива се връща в дома на родителите си. Нещо, което винаги е било страшно за нея. Препарирани животни по стените, дървета в бетон на портала. Ива не може да диша. Черни листа са заседнали в белите ѝ дробове. Сюжетът се развива  на няколко нива, в няколко страни, в различни години. Разказът е воден неслучайно от името на жените – героини. Динамичен и наситен с цветове, картини и настроения.

„Тялото на Рой е уморено. Съсипан е от представлението. Да се покланя във всички посоки и да сияе пред публиката, а мислите му да са някъде другаде. Ива целува Рой, погалва Шломо, качва се в колата. И потегля.

Вече е нощ. Няма цветове. И светофарите са угаснали. Изключени са. Само фаровете опипват пътя. Отразявайки студа. Той е приклещил колите към банкета, сковал е тревичките между тротоара и бордюра. Ива кара бавно. Покрити с лед клони се извисяват сковано в небето. Дали между слоестите облаци ще се открие късче чисто черно?“

Преводът на откъсите от книгата е на проф. Пенка Ангелова.  Срещата с Аманда Ласкер-Берлин започва в 18.00 часа в Дом Канети.

Една наситена вечер с емоции ни подари снощи австрийката Маргрет Крайдл. Започнала поетичната книга „Озаряващо бяло“ преди Ковид епидемията, тя продължава да пише в капана на затварянето, забраните и ограниченията. Нещо, срещу което свободният ѝ дух се бунтува. Изразява го категорично, безусловно и толкова силно, че наистина спира дъха. Маргрет Крайдл е също майстор в четенето на собствената си поезия. В прекрасния превод на Димитър Ангелов и артистичната интерпретация на поетесата Иглика Пеева нямаше как да не се получи истински спектакъл. Самата Маргрет е взрив от емоции. Радва се на свободата си да пътува отново, да се среща с нови хора, да опознава нови места. Първата среща с Русе я очарова. Както откъсите от „Озаряващо бяло“ очароваха публиката. Очакваме стиховете ѝ в превод на български.