Литературен Фестивал

“Дъхът на Европа” 15-то юбилейно издание

            Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на програма “Култура” към Община Русе

С любезната подкрепа на нашите партньори

ПРОГРАМА

От 3-ти до 9-ти октомври 2022г.

ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ РУСЕ е събитие, утвърдило се като едно от най-известните за българската и международна публика събития у нас. Фестивалът представя най-актуалните аспекти от международната и местна литература и изкуство и ги предлага в достъпен за всяка възраст вид в приятна атмосфера. През 2022, 15-тото юбилейно издание на фестивала е „Дъхът на Европа“– паралелни, възможни и невъзможни светове в съвременната реалност. Акцентът през тази година ще бъде върху български автори, творящи на български език в страната и чужбина. Фестивалът ще бъде мястото, където българската и световната литература се срещат, допълват и обогатяват. Ще има и среща с деца, които обичат книжките. Става ясно, че този литературен фестивал се превръща в платформа за знания, в която се експериментира също и с нови форми на медиация.

3-ТИ ОКТОМВРИ,

17.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

ИЗЛОЖБА И ГРАФИЧНА НОВЕЛА

На конци. 1968. Една действителна история

На 3 октомври 2022 г. ще бъде премиерата на графичната новела „На конци. 1968. Една
действителна история“ (изд. „Кибеа“, 2021) и едноименната изложба от пана, представящи
илюстрации от книгата в гр. Русе в рамките на Международния литературен фестивал „Елиас
Канети“. Автор на комикса е художникът Веселин Праматаров. Изданието е общо усилие на
няколко институции: Чешки Център София, Посолството на Чешката република в София,
Посолството на Словашката република в София, Теленор България, Представителството на
Европейската комисия в България, Издателска къща КИБЕА. Медийни партньори на проекта са:

Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио, Литературен вестник, медийните
платформи „Аз чета“ и Въпреки.com. „На конци. 1968. Една действителна история“ ни
запознава с политическата ситуация в България и Чехословакия в края на 60-те години, показва ни реални лица и събития – Пражката пролет, Младежкият фестивал в София, поставя героите в конкретна среда. За автора, а и за българския комикс като цял, това е първата политически ангажирана графична новела. При подготовката й Веселин Праматаров се запознава с редица издания и статии, описващи динамичния период през 68-а, прави и няколко разговора с Александър Димитров, единствения останал жив от тримата протестиращи. Проектът е номиниран за няколко престижни български награди и е носител на Наградата на магазин „Импресия“ в рамките на София комикс експо 2022 в Съюза на българските художници.

Повече информация за проекта на графичната новела и изложбата към него можете да
прочетете на: https://sofia.czechcentres.cz/bg/news-komiks

3-ТИ ОКТОМВРИ,

18.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Представяне на иновативната социална медия за творци Panodyssey

Бизнес центърът за подпомагане на малките и средни предприятия в Русе (https://bscsme.eu/), НПО с над 26-годишна история в подкрепа на бизнеса на регионално и национално ниво, представя нова международна социална медия, която дава шанс на професионални и непрофесионални писатели, журналисти, блогъри, редактори, преводачи, илюстратори и други да публикуват творбите си, да печелят от тях и да работят в екип.

През последните години социалните медии промениха начина, по който създателите споделят съдържание с публиката си, като същевременно позволиха да изгреят нови таланти, особено в музикалната и видео индустрията.  А пишещите вече може да се обърнат към Panodyssey като своя персонализирана социална мрежа – в услуга на авторите и техните читатели.

Panodyssey.com обединява писатели и читатели около общи ценности, които съгласуват етиката и дигиталния свят. Платформата не позволява анонимни публикации и дава поле за изява на авторите, където те могат да усъвършенстват своите творчески умения за писане чрез нови формати, като в същото време гарантира авторските им права.

Инициативата се съфинансира от програма „Творческа Европа“ в рамките на проект CREA.

3-ТИ ОКТОМВРИ,

18.15ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Сашко Насев е професор по драматургия и сценарий в Скопие. Завършил Книжовност и драматургия, магистърска степен Немска философия, а докторантура Американска философия. Бил е журналист, директор, посланик, но преди всичко писател. Неговите драми и литература са преведени на 12 езика, а пиесите (23 на брой) са поставяни в македонски и чуждестранни театри. Автор е на сценария на 2 игрални филма, 2 документални филма и 4 телевизионни сериали. Носител е на международни награди, участник на много фестивали и сътрудник на чуждестранни университети. Директор е на Културно-информационния център на Северна Македония в София, женен за Нада и баща на Насе и Гала. „Срещи с дявола“ е неговата първа книга издадена на български език през 2021 година.

Сашко Насев е един от най-продуктивните македонски писатели, автор е на дълъг списък от пиеси, пише сценарии за телевизионни филми, сериали и кино филми. Много от пиесите му са изключително успешни и се играят на театралните сцени в цяла Република Северна Македония и по света. През 2018 г. става изпълнителен директор на Културно-информационния център на Република Северна Македония в София. Най-новата му книга „Срещи с дявола“ е модерна, балканска версия на мотива да продадеш душата си на дявола в духа на „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Романът на Сашко Насев се вписва успешно в традицията на градския магически реализъм.

Срещи с дявола

„Срещи с дявола“ (издание на „Книги за всички“) от македонския писател Сашко Насев е модерна, балканска версия на мотива за продаване душата на дявола и кореспондира с „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Млад журналист е подмамен от обещанията на внука на дявола – да има красивата Маргарита, да успее в професията си, да пътува по света. Но след приятните тръпки настъпва и моментът, когато всичко хубаво трябва да бъде заплатено…

Превод: Мариян Петров

4-ТИ ОКТОМВРИ,

17.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Силвия Томова е родена на 09.06.1973 г. в София. Завършила е специалностите “Дефектология” и “Журналистика” в СУ “Св. Климент Охридски”. Публикувала е във вестниците “Литературен вестник”, “Литературен форум”, “Словото днес”, списание “Книгите днес” и др. През 2001 г. излиза първата й книга романът “Кожа”, следват сборниците с разкази “Добър ден, Р.” (2006) и “Черни маслини и двама мъже” (2010), и романът “Тит от Никомедия” (2012).

През 2007 г. получава Първа награда от Националния конкурс за къс разказ “Рашко Сугарев”. Носител е на приза “Книга на годината” на академия “Либер” (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и беларуски.

 

 

Дългото лято на вечността

 „А и човек не бива да си прави изводи в средата на пътя. Докато не си сигурен и то безапелационно, че си загубил битката, то тогава е напълно възможно тя дори да не е започвала. Краят на живота е добър ориентир, но ако гледате на света от вашата си гледна точка. Аз пък ви казвам, че битката продължава и отвъд. И че нищо не сте разбрали от играта на стражари и апаши, любов и омраза, възход и падение, надежда и разочарование, богатство и бедност.”

4-ТИ ОКТОМВРИ,

18.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Представяне на книгата на Марин Бодаков „Още не е загинала… Разговори на Марин Бодаков с полски интелектуалци” (изд. Фабер, предговор: Правда Спасова, Велико Търново, 2021).

С участието на: проф. Правда Спасова.

„Полската култура у нас по традиция се цени високо, особено в областта на литературата. Европейският дух, свободата, актуалните теми и съвременната поетика бяха глътка свеж въздух по време на социализма, а и след това. Изборът на Марин Бодаков да направи интервютата с полски интелектуалци, събрани в тази книга, не е плод само на журналистическата му работа във в. „Култура“. Това е осъзнат цивилизационен избор на духовна принадлежност към  богатата полска култура и желание тя да получи широк отзвук. Поети като Ришард Криницки, Ева Липска, Адам Загаевски, писатели като Олга Токарчук, литератори и интелектуалци като Зигмунт Бауман, Анджей Хвалба, Михал Рушинек, Данута Валенса, Анджей Франашек, Ирена Груждинска-Грос, Марек Биенчик, Кристина Стрончек, Марчин Яворски и Войчех Галонска са участниците в този сборник с интервюта с главен герой Марин Бодаков. Защото изборът винаги е личен и задава посока“.

Силвия Чолева за „Още не е загинала… Разговори на Марин Бодаков с полски интелектуалци”.

През септември 2021 г. Полският институт загуби скъп приятел, почитател и ценител на полската проза и поезия. Марин Бодаков бе с нас през всичките тези години – като любопитен журналист, задал множество въпроси на литературните гости на института, като критик, представящ увлекателно и с любов новите преводи на най-интересните полски автори, като наш приятел. Книгата, която подготвихме с общи усилия, остана недовършена. Щастливи сме, че с помощта на Нейко Генчев, директор на издателство „Фабер“, и Силвия Чолева тя видя бял свят. Това е нашият начин да отдадем почит и да си спомним за Марин Бодаков.

Проф. Правда Спасова е автор на предговора до книгата (по покана от Марин Бодаков). Дългогодишен професор в катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини“, дисциплина философия. Доктор на философските науки. Предводач от полски език.

4-ТИ ОКТОМВРИ,

19.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Дьорд Драгоман е ярка фигура в съвременната унгарска литература, световната си слава дължи на втория си роман „Белият цар“ (2005), с който е познат и на българските читатели. Литературните му успехи започват с “Книга за опустошението” (2002), а романът „Клада“ (2014), който сега предлагаме на любезния читател, е третият му монументален роман. Автор е на сборника с разкази „Хор от лъвове“ (2015), превежда художествена литература от английски език, занимава се с литературна и филмова критика. Роден е през 1973 г. в Търгу Муреш (Марошвашархей), Румъния. Семейството му се преселва да живее постоянно в Унгария през 1988 г. Възпитаник е на Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“, завършва английска филология, защитава докторат по филологически науки, за писателската си дейност е носител на няколко унгарски и международни престижни награди. По романа „Белият цар“, смятан за шедьовър и голямо постижение на унгарската литература в световен мащаб, е изготвен и игрален филм, британска продукция. Произведенията на Дьорд Драгоман са преведени на над тридесет езика.

Дьорд Драгоман: Клада, превод от унгарски Адриана Петкова, художник Андреа Попйорданова, 2017, Издателство Ерго,424 стр.

„Клада“ е историята на тринадесетгодишно момиче в неназован град, в една неназована източноевропейска страна, което остава сираче и нещастният обрат в съдбата му съвпада с периода на рухването на диктатурата, от която е пострадало цялото семейство. Баба ѝ я намира в интерната за сираци и я взема със себе си. Ежедневието на героинята е изпълнено с фантазия и обикновени мечти, с юношески премеждия, първа любов и копнеж за щастлив и спокоен живот. Романът е история на съвремието ни, която поставя въпроса за личната отговорност в тоталитарното общество, от което привидно сме се избавили в края на миналия век, както и в новото общество, към което бързаме да се приобщим. Памет или забрава, опрощение или отмъщение за подлостта и жестокостите, за раболепието и подчинеността при диктатурата? Въпроси, които вълнуват всички, съпричастни на промените през последните тридесетина години, поднесени през кръгозора на едно дете, чрез магичната дарба на бабата да твори добро там, където я посято само злото.

https://bnr.bg/post/100912443

Клада, от Дьорд Драгоман

Дьорд Драгоман: Никой не е невинен. Системата не иска да сте невинни (видео интервю и откъс от „Клада“)

*             *             *

Адриана Петкова Пападопулос

Родена в София. Завършва Софийския университет „Св.Климент Охридски” (1983), специалност история и философия, с тригодишна научна специализация по етнография. След няколко години работа като гимназиална учителка в София се премества със семейството си в Унгария (1988), където специализира Икономика и организация на туризма и хотелиерството и работи в Българо-Унгарското средно езиково училище „Христо Ботев” като преподавател по екскурзоводство и туризъм. Занимава се интензивно с етнографски проучвания на съвременната българска общност в Унгария. Сътрудник и член на редколегиите на местните издания на „Български вести” (1992-2001), „Хемус” (1992-2001) и основател на Български културен форум (1999) – дружество на българската творческа интелигенция в Унгария. Завършва в Будапеща магистратура  за писмен и синхронен превод  с  унгарски език. От 2004 година работи с руски, унгарски  и английски език като преводач на свободна практика. Отличена с  награда на Министерство на културата (2006).

В неин самостоятелен превод българската публика се запозна с творбите на унгарските писатели Янош Лацкфи и Тамаш Ияш, Силард Рубин , Дьорд  Драгоман, Пал Завада „Пазарен ден” и др.

5-ТИ ОКТОМВРИ,

18.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Райна Бройер е родена през 1983 г. – в Бургас. Премества се със семейството си в Потсдам (Източна Германия). Детството си описва като “пътуващ цирк”, но от днешна гледна точка “не би го заменила за нищо на света”. След Бургас и Потсдам следват София, Бон и Загреб – някои от спирките в живота й, заради които границата между Изтока и Запада избледнява в очите ѝ с опита да преодолее езиковите бариери и цял един регион се превръща в неин дом. Понастоящем Бройер живее в Бон. Учила е политика в Германия и Великобритания, както и право в Австрия. Работила е за различни международни организации. Понастоящем работи като мултимедиен журналист за различни медии, като Deutsche Welle и др.

Блок 317 (Platte 317)

Романът започва, когато комунизмът в България приключва. За жителите на блок 317 в столичния квартал “Надежда” светът се срутва за една нощ – и не всички могат да се справят с новия ред. Например Митко, съсед от петия етаж, който точно по време на сътресенията подрежда в мазето бурканите си за зимата. Като убеден комунист той решава да остане там и да чака завръщането на комунизма. Всяка сутрин преди началото на учебните занятия той вика 13-годишната Вяра от 8-ия етаж през прозореца и ѝ казва да не позволява на новия политически вятър да я отнесе. Съпругата на Митко, Станка, е изгубила надежда, че любимият ѝ комунист ще излезе от мазето и ще сподели семейното легло. Вместо това тя решава да продаде „миналото“ на западните туристи. Планът ѝ проработва – и тя се влюбва в чара на капитализма, докато Митко не разбира за това…и още забавни истории ни очакват в блок 317.

5-ТИ ОКТОМВРИ,

19.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Автор на 13 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея “Башо” в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Русия, Турция и Албания.

Пише музика и текстове, свири в различни рок-групи. Член на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб “София”, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor. През 2021 г. излизат най-новите му засега стихосбирки – „Есенен Великден” и „Запокитеност” (включваща първите му пет поетически книги).

Есенен Великден

Есенният Великден на поета Петър Чухов

„Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения.

Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя – и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, издевателстващо се люлее върху въжения мост на поетическата ирония.“

5-ТИ ОКТОМВРИ,

20.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Стихове и етнокомпозиции с Петър Чухов и Иван Христов от група „Гологан”

Петър Чухов и Иван Христов са поети и музиканти, основатели на етнорок формацията „Гологан“ през 2004 г. За времето на активното ѝ съществуване нейни членове са били още един поет и музикант, Емануил А. Видински, етномузикологът и преводач Анджела Родел, бас китаристът Иван С. Вълев, както и барабанистът Гриша Маникатов.

Формацията има множество изяви в страната – като например на фестивала на изкуствата „Аполония” – както и в други държави (Унгария, Австрия, Словакия, Северна Македония, Германия). През 2012 г. групата престава да съществува, а през 2018 г. Петър Чухов и Иван Христов възстановяват част от композициите й и издават едноименния албум „Гологан“, записан още през 2007 г. Създават също и нови композиции, от които, заедно със свои стихове, изграждат поетично-музикален пърформанс. С него участват в различни фестивали и самостоятелни събития на много места в България и чужбина (Германия, Словения, Хърватия, Словакия, Северна Македония).

Иван Христов е роден през 1978 г. Учи в Националната Априловска гимназия в гр. Габрово, специалност Култура, естетика, изкуствознание, която завършва през 1996 г. През 2002 г. завършва българска филология в Софийския университет. Доктор е по нова българска литература към Института за литература на БАН с дисертация на тема „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009) и е член на Сдружение на българските писатели и на Български П.Е.Н.-център. Има четири издадени книги в България и пет зад граница. Носител на национални и международни награди, редовен участник на фестивали в страната и в чужбина. Бил е член на организационния комитет на международния фестивал „София: Поетики”, а сега е директор на международната програма на фестивала „Софийските метафори”. В момента работи в Института за литература при Българската академия на науките.

6-ТИ ОКТОМВРИ,

18.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Роман Кисьов – поет, художник и преводач на поезия – е роден през 1962 г. в Казанлък. Отраснал е в Русе. Завършил е Художествената гимназия в родния си град и Националната художествена академия в София, специалност „Живопис“. Живее в София. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Самостоятелни изложби – в София, Виена, Берлин и Скопие. Участия в групови изложби в България, Италия, РС Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис. Илюстрирал десетки книги на световни поети.

Автор е на 9 книги (8 стихосбирки и една книга с кратки истории) и на 8 поетически книги в други страни (Румъния, Хърватия, Сърбия, РС Македония, Индия, Н. Карабах). Негови стихотворения са преведени на 23 езика и са публикувани в много страни. Включен е в десетки международни поетически антологии. Участвал е в редица международни писателски форуми и поетически фестивали. Член е на Българския П.Е.Н.-център, почетен член на Съюза на писателите на Армения и член на  редакционния съвет на международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“. През есента на 2021 г. с подкрепата на Министерството на културата излиза последната му засега книга с кратки истории „Насън и наяве“ (изд. „Ерго“, София).

Насън и наяве

„В новия си сборник с прозаични (но не само) миниатюри Роман Кисьов е постигнал изчистения минимализъм на мъдреца, без обаче да се отказва от дарбата си на поет и художник, който с няколко щриха може да сътворява не само картини, но и цели светове. Това е поредната книга на Роман, в която той споделя натрупаните прозрения, духовен опит и мъдрост и отива далеч отвъд изкусното, красиво и прелъстително боравене с думите. Текстовете чудесно се допълват от рисунките на автора, който е и изявен художник. „Насън и наяве“ е зряла и силна творба, ново стъпало в израстването на писател, който вече отдавна си е спечелил заслужено място сред водещите съвременни български творци, чиито произведения са популярни не само у нас, но и извън границите на страната ни.“

/Петър Чухов/

Светът на думите

Най-новата поетическа книга на Роман Кисьов „Светът на думите“ (изд. „Ерго“, София, 2022) включва 61 избрани и нови стихотворения, придружени от 13 негови авторски черно-бели фотографии, които чудесно допълват стиховете. Броят на стихотворенията не е случаен, тъй като книгата излиза в юбилейната за поета 2022 година, малко след като навършва 60 и навлиза в своята 61 година. Авторът е подбрал емблематични за поезията му стихотворения от предходни стихосбирки, както и най-доброто от новите му поетически текстове, писани през последните години. Книгата е разделена на четири цикъла и композиционно е замислена като съвсем нова, цялостна книга, така че и „старите“ творби сега звучат по нов, дори неочакван начин.

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.

7-МИ ОКТОМВРИ,

18.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Лукас Цепек е австрийски писател и режисьор, роден през 1956 г. във Виена. През 1960 г. се премества с родителите си от Виена в Грац, където израства и полага зрелостен изпит през 1975 г. След това учи немски и английски език в Montclair State College, Ню Джърси, САЩ, а от 1976 г. – в Университета в Грац, където през 1982 г. защитава докторска дисертация на тема “Човекът без качества” на Роберт Музил като културна теория. Още по време на следването си работи във Forum Stadtpark, а от 1981 г. режисира премиери и първи изпълнения.

От 1983 г. до 1999 г. е преподавател в университетите в Грац и Виена, от 1983 г. до 1990 г. е постоянен сътрудник на свободна практика в Радиотелевизионната организация на Австрия, ORF, отдел “Литература и радиодраматургия”, а от 1990 г. живее във Виена като писател на свободна практика, режисьор на театрални и радиопиеси. Произведенията на Цепек включват предимно есета, разкази, радиопиеси, драми и романи. Първата му литературна публикация е в Manuskripte през 1984 г. На българския читател е известен с романа си „Вашето желание. Обществен роман“ (1996), превод на български Александрина Леонидова, 2000

Обкръжаване (Umkreisung)

„Обкръжаване“ е роман без повествователна перспектива, т.е. без гледна точка. След две концептуални книги – “Прекъсване”. Burn Gretchen (2014) и Бяло поле. Опит върху себе си (2017) – аз се връщам към романа с една фигура като отправна точка на различни търсения. Наричам я Ирис като растението перуниката и ириса или блендата на окото. За фотографския поглед важи правилото: колкото по-малка е лещата, толкова по-голяма е яснотата на картината. Времето на експозиция на романа е неограничено. Ирис е името на гръцката богиня, която носи послания от боговете: Дъгата е била възприета като връзката между небето и земята.

Обкръжаването се използва за задаване на най-различни тонове или стилове на разказване – от репортаж до стихотворения със списъци. Изходните точки са ежедневни истории, които разказвачът от първо лице зарежда със смисъл, като постоянно прави нови връзки с други неща.

В процеса на работа се появява и градски роман; през Виена минават пресичащи се пътища към реални места: музеи и библиотеки, галерии и места за посещение. И така обиколките водят до един център – Виена като център на една обсесия/мания, която на свой ред намира свръхголям аналог в звездното небе. По този начин множественият център се разпада, защото, както пише Коперник през 1510 г.: “Центърът на всички небесни тела не е един.”

7-МИ ОКТОМВРИ,

19.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Том Шулц е роден на 18 август 1970 г. в Гросрьорсдорф/Оберлаузиц близо до Дрезден. Израства в Източен Берлин. Публикува първите си стихотворения през 1989 г. През 1997 г. излиза първият му том с поезия: Städte, geräumt в изданието Laufschrift. От 1992 г. насам публикува в различни литературни списания като: ndl, Akzente, Manuskripte, Bellatriste, Edit, Wespennest и много други. От 1991 г. до 2001 г. работи в строителната индустрия в различни компании. От 2002 г. работи като автор на свободна практика в областта на поезията, прозата и транскрипциите. Той е съредактор на поредицата Pub Book (заедно с Бьорн Кулигк) в Berliner Taschenbuchverlag и редактор на антологията: alles außer Tiernahrung – Neue Politische Gedichte (Rotbuch, Berlin, 2009). През 2007 г. се премества в Аугсбург, а от 2011 г. отново живее в Берлин. Той е лектор на семинари по творческо писане и поезия в университета в Аугсбург и др. От 2011 г. до 2014 г. води работилницата за писане “отворени стихотворения” в Literaturwerkstatt Berlin.

Reisewarnung für Länder Meere Eisberge. Gedichte.

/Предупреждение при пътуване в страни морета айсберги/

Политически поетични контрапункти

„Отвори си очите / казва стихотворението, то винаги говори за нещо повече от настоящето”, четем в самото начало на стихосбирката на Том Шулц “Предупреждения при пътуване в страни морета айсберги”.  Този призив означава много. Става ясно, че всички текстове в стихосбирката се отнасят до настоящето. Същевременно обаче тези стихотворения ни показват, че настоящето и неговите преценки, осъждания и отхвърляния, тематизирани в стихотворенията, трябва да се разглеждат в по-широк контекст. В един причинноследствен контекст, който включва както предисторията, така и евентуална постистория.

Die Verlegung der Stolpersteine.

/Преместване на препъни-камъните/

Може ли времето да се спъне? Докато на някои места се движи бързо, дори може да си позволи кола, на други места се движи трудно, а има дори места, за които се твърди, че там времето е спряло. Човек може да се спъне във всеки случай. Понякога пречката е собствената памет при вида на обстановката, а понякога впечатлението, което обстановката създава. В новите си стихотворения Том Шулц се занимава с формиране на поетична памет. Той се спуска в “мазетата, където висят рогата”, изкачва се до короните на черешовите дървета и поставя маркери за памет във всеки слой. В процеса на работа той предизвиква фантомната памет на легендата, като смесва собствените си спомени от детството в ГДР със сцени от горящия Дрезден и настоящето на маршовете на Пегида. Където и да ни отведат тези стихотворения – в Литва, Мексико или при кравите пред атомната електроцентрала – Том Шулц показва, че препъването, спирането е условие за съпричастно възприемане на света, условие за неговото подобряване.

7-МИ ОКТОМВРИ,

20.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

“СОНЕТЪТ” е поетично-визуален и музикален пърформанс, вдъхновен от сонети на Шекспир, Шлегел, Сидни, Джон Дън, Иван Вазов, Николай Лилиев, Димитър Пантелеев, Петър Велчев, както и авторски сонети на Мартин Пашов и Димитър Пишев.

Пърформансът е творчески резултат от ателие “Сонетът”, част от проекта “Между дигиталното и реалното” и водено от режисьорския тандем Елица Йовчева и Диана Досева.

Участниците са актьори от трупата на Държавен куклен театър Русе – Димитър Пишев, Светлина Станчева, Ивета Маринова, Мартин Пашов.

Музика: Димитър Пишев, Мартин Пашов
Сценография и пространствени решения: Таня и Георги Пасеви
Мултимедия, видео и фотография: Момчил Михайлов-Момо | Momchil Mihaylov Studio

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“

Партньори:
в Русе:
– Държавен Куклен Театър – Русе
– МД “Елиас Канети” – Русе
– Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе

в София:
– Регионален Исторически Музей
– Район Средец

Като партньор по този проект МД „Елиас Канети“ предоставя база за развитие и представяне на резултата от ателиетата, провеждани в Русе с актьори от Държавен куклен театър.

8-МИ ОКТОМВРИ,

18.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Александра Ивойлова е музикант, художник, писател. Синкретична личност, преплитаща в работата си музика, изобразително изкуство, литература. Застава и от страната на критиката – с отзиви за изложби, книги, музикални събития и др.

Завършва пиано в НМА „Панчо Владигеров“. Специализира в Париж, изучава и  камерно пеене. Артистичните ѝ прояви се реализират в самостоятелни художествени и фотографски изложби, рецитали, съвместни участия, а вариациите на преплитането на изкуствата са различни. Участва в пленери на галерия „Савчеви“, Оряхово, в изложбите и пленерите на  евреите-художници в България, в изложбите на Българския хайку съюз. Автор и съавтор е на повече от десет книги. Съставител на международни хайку антологии.

Членува в Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“,  Съюз на българските журналисти, World Haiku Association (Япония), Europoesie – UNICEF и др. Член е на редколегията на списание „Хайку свят“.

АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА

ИЗЛОЖБА ФОТОХАЙГА „ОТБЛЯСЪЦИ“

И ПОЕТИЧЕН РЕЦИТАЛ

Изкуството хайга води началото си от Древна Япония (хай – игрив, га – рисунка). В най-общ план хайга е картина, свързана с естетиката и поетиката на хайку (в класическия период – най-вече рисунка с туш, днес, превърната в световно явление – с разнообразни трактовки и нови изобразителни похвати: фотография, компютърна графика, колаж и др.). Уникалното съчетание между две изразни средства (изображение и хайку стих) в една творба раздвижва асоциативното преживяване, веднъж предизвикано от зримия образ, веднъж от словото – и в крайна сметка от преплитането на двете, които се допълват, загатвайки се взаимно, без да се припокриват.

Чрез синтетичния език на хайга изложбата на Александра Ивойлова показва детайли, които носят чудото на мига – близо до нас. Уловени от обектива в ракурси, чрез които придобиват нов, понякога неочакван смисъл. Видени и усетени през призмата на авторовата чувствителност. „Отбясъци“, които ни водят през лабиринта на преживяването.

8-МИ ОКТОМВРИ,

19.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Роберт Леви е роден на 28.01.1964 година в София. Има магистърски степени по Българска филология (1995, СУ „Свети Климент Охридски”) и по Културна и социална антропология (1998, СУ „Свети Климент Охридски”). Сменил е множество професии, сред които работник в строителството, оператор на ЕИМ, секретар на фондация, сценарист на документални филми (повече от 50 заглавия, включително излъчвани по БНТ; филмът, представящ София в ЕП в деня на приемането на България в ЕС е по негов сценарий), складов работник. В момента живее в град Франкфурт на Майн, Германия, и работи като сценичен работник (stage hand). Роберт Леви е автор на книгите „Един от върха на иглата” (София, „Р § Р”, 1999), „Вавилон” (София, „Български писател”, 2006), „Дромомахия” (София, „Лексикон”, 2017).

Последната му книга „Анемоя” (София, „Лексикон”, 2020) е номинирана за наградата „Иван Николов” и печели второ място на конкурса „Иван Пейчев”. Преводач е съвместно с Антония Апостолова на поетичния сборник на израелския поет Амир Ор „Езикът казва”, София, Издателство за поезия ДА, 2017. През 2006 Роберт записва с групата си „Лоши комшии” албума „Неон”, в който е автор на музиката и текстовете и който му носи националната награда ПОКИ за авторска песен. Освен това Роберт Леви е автор на редица научни статии, публикувани в референтни издания. До напускането на България Роберт Леви е организатор и постоянен водещ на литературните формати „Поети в кадър” и „Поетични понеделници в Delta Blues bar”, в рамките на които среща софийската и пловдивската публика с повече от 30 утвърдени и млади поети и писатели.

 

ANEMOIA /„Анемоя” /

Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки.

“Анемоя” означава “носталгия по време, в което не си живял”. А каква е думата за “време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света”? – Кристин Димитрова

9-ТИ ОКТОМВРИ,

11.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

 

Явор Цанев е роден в Русе. Собственик е на издателство „Гаяна“ и автор на няколко сборника с разкази, стихосбирки и два детски романа. Носител е на множество национални награди за проза. От 2012 г. издава списанието за фантастика, хорър и крими „Дракус“.

 

 

Романът „Силвър и вампирите“ (изд. „Гаяна“) е включен в престижния издателски каталог White Ravens на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен.

Силвър е малкото коте със сребриста козина, което Мая и Алекс намират на село и прибират в града. Една година по-късно, през ваканцията, те се връщат при баба си и най-неочаквано им се случват поредица страховити приключения. Децата откриват колко необикновен е всъщност техният домашен любимец, научават легендите за селото и вземат важни решения съвсем като възрастни.

Романът „Злостории“ (изд. „Горната земя“) печели наградата на детското жури на Националния фестивал на детската книга – Сливен през 2019 г.

Призрак, дух или човек?

Старата къща не отговаря. Уж е празна, а в полунощ из нея се носят загадъчни светлини.

Кой може да устои на тази мистерия? Никой!

Симеон и Дани още по-малко. Момчетата търсят отговори и къщата на Съскащия ги привлича. Кой е Съскащия ли? Всички казват, че е просто страшилище…

9-ТИ ОКТОМВРИ,

12.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Тилман Еберхард е роден в Тюбинген през 1957 г. Работи като
книготърговец и издателски агент за независими издатели. Посетил е и е пътувал в много страни в Източна Европа и другаде. Публикувал е статия за Грузия и нейната литература.
От март насам той е разпространил няколко хиляди
Украински книги в Германия.

ПРЕДСТАВЯНЕ на “Украинската издателска къща “Черна овца” от Черновиц – детски и младежки книги за бежанци”

По време на пътуване из Украйна през 2018 г. Тилман Еберхард
се натъква на издателство “Schwarze Schafe” по време на детски и младежки
фестивал на книгата. Това издателство издава изключителни украински детски и младежки книги, както и преводи от немски и полски език.

Когато войната избухва и първоначалната скръб, изтръпване, гняв и безсилие
на желанието да “се направи нещо”, Тилман Еберхард се свързва с издателството
и, заедно с колегите си, намира начини да осигури достъп до книгите на украински език в библиотеки, училища и детски градини.

Сега той е донесъл някои от тези книги в Русе, включително книгата
“Къртичето, което искаше да знае кой му се е изакал на главата” от Вернер Холцварт и
ои Волф Ерлбрух, която сега е достъпна за първи път
на български език. А в оригинал на немски можете да я видите тук: (https://www.youtube.com/watch?v=5DVURxw9fGI) Тази книга с многото си ономатопоетични думи е преведена на повече от 40 езика и ще зарадва малки и големи.

Тилман ще разкаже за своята работа и какво означава тя за издателството, авторите, илюстраторите и особено за децата бежанци.

9-ТИ ОКТОМВРИ,

18.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Петър Денчев, е български писател и театрален режисьор. Завършил е Режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 г. и магистърска програма „Театрално изкуство“ през 2017 г. Доктор по театрознание от 2021 г. С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича“ печели конкурса за нов български роман „Развитие“ през 2007 г. По-късно издава сборника с разкази „Истории в минало време“ (2010, Издателство „Жанет 45“) и романа „Тихото слънце“ (2012, Издателство „Жанет 45“). Неговите романи „Малкият бог на земетръса“ (2019, Издателство „Жанет 45“) и „Превъртане“ (2021, Издателство „Жанет 45“) са номинирани за наградата „Хеликон“ (2019, 2021). Негови произведения са превеждани на сръбски, македонски, словенски, немски, английски и фарси.

Поставял е спектакли на сцените на повечето от големите театри в България (Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна, ДТ „Сава Огнянов“ Русе, ДТ „Гео Милев“ Стара Загора и др.). В периода 2017-2018 г. е драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. В театъра е работил върху текстове на автори като Едуард Олби, Жорди Галсеран, Сара Рул, Шекспир, Молиер. Негови спектакли са гостували на различни фестивали и форуми в Сърбия, Румъния, Косово и Черна гора.

Превъртане

Мария Иванова наблюдава как крайбрежните птици разкъсват старото й тяло. От този момент нататък тя започва нов живот с около 20-годишото си тяло. Водена от изпитанието на Мала, Мария отслужва своите преходни години и получава шанс за нов живот. И като се проваля (в разгара на една шеметна политическа кариера), новото тяло бързо се срива с пълното пустошение на старостта.В своите нови творчески търсения Петър Денчев разгръща едно интригуващо съвременно моралите. Това е изключително тежък, труден за провеждане опит да се вгледаме в същността на съвременното, на нашия живот тук и сега, със следите от неговите нравствени основания. И – най-вече – с опита на смъртта като вездесъщ и неумолим арбитър, но и като ваятел на човешкото.

Опитът на Петър Денчев представлява особена ценност с начина, по който единичното, автоматизираното в процеса на живеенето и всекидневните стереотипи са обобщени до проблемите на съществуването. Наред с това „Превъртане“ показва как психосоматичните вкаменелости в човешкото поведение имат не просто своята история и вътрешна мотивация, но и свое „кръжащо“ унаследяване.

/Борис Минков/

9-ТИ ОКТОМВРИ,

19.00ч.,

ДОМ КАНЕТИ

Ивайла Александрова завършва Софийския университет, специалност “Журналистика” през 1977, специализира “Кинознание” в НАТФИЗ през1983. Дългогодишен редактор и автор в редакция “Култура” на БНР. Водеща на предаванията “В света на киното”, “В лъча на прожектора”, “АртЕфир”, с основна тема, българско кино. Нейни публикации на тема „Българско кино” са печатани на страниците на в. “Стандарт”, “Литературен вестник”, и др. Автор на документални радиопиеси и телевизионни предавания.

През 2008  излиза документалния й роман “Горещо червено”, който предизвика бурни дискусии и спечели поредица от най – авторитетните български и европейски награди, като наградата “Елиас Канети” и наградата на Съюза на българските журналисти, била е номинирана и за наградата “Христо Г. Данов”, била е прдставяна във Виена, в Берлин на Десетия международен литературен фестивал, на научен форум в Literaturhaus в Берлин, в Европейската комисия, също в Брюксел. Документалният филм „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“ получава „Златен ритон“ и наградата за най – добър документален филм на Годишните награди на Българската филмова академия.

 

 

<<</Мрежата, която Никола Гешев, началник на отделение „А” в  Дирекция на полицията, си е оформял, докато провежда разпитите./

Дело № 585. Анкета върху един разстрел

Една книга за убийството на Вапцаров, но и за цялото дело № 585, подробностите за което 80години остават неизвестни. Какво точно се е случило разкрива Ивайла Александрова на базата на документи, скривани до 2011г..