Срещи с дявола

„Срещи с дявола“ (издание на „Книги за всички“) от македонския писател Сашко Насев е модерна, балканска версия на мотива за продаване душата на дявола и кореспондира с „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Млад журналист е подмамен от обещанията на внука на дявола – да има красивата Маргарита, да успее в професията си, да пътува по света. Но след приятните тръпки настъпва и моментът, когато всичко хубаво трябва да бъде заплатено…

Превод: Мариян Петров

Дългото лято на вечността

 „А и човек не бива да си прави изводи в средата на пътя. Докато не си сигурен и то безапелационно, че си загубил битката, то тогава е напълно възможно тя дори да не е започвала. Краят на живота е добър ориентир, но ако гледате на света от вашата си гледна точка. Аз пък ви казвам, че битката продължава и отвъд. И че нищо не сте разбрали от играта на стражари и апаши, любов и омраза, възход и падение, надежда и разочарование, богатство и бедност.”

Блок 317 (Platte 317)

Романът започва, когато комунизмът в България приключва. За жителите на блок 317 в столичния квартал “Надежда” светът се срутва за една нощ – и не всички могат да се справят с новия ред. Например Митко, съсед от петия етаж, който точно по време на сътресенията подрежда в мазето бурканите си за зимата. Като убеден комунист той решава да остане там и да чака завръщането на комунизма. Всяка сутрин преди началото на учебните занятия той вика 13-годишната Вяра от 8-ия етаж през прозореца и ѝ казва да не позволява на новия политически вятър да я отнесе. Съпругата на Митко, Станка, е изгубила надежда, че любимият ѝ комунист ще излезе от мазето и ще сподели семейното легло. Вместо това тя решава да продаде „миналото“ на западните туристи. Планът ѝ проработва – и тя се влюбва в чара на капитализма, докато Митко не разбира за това…и още забавни истории ни очакват в блок 317.

Есенен Великден

Есенният Великден на поета Петър Чухов

„Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения.

Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя – и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, издевателстващо се люлее върху въжения мост на поетическата ирония.“

Насън и наяве

„В новия си сборник с прозаични (но не само) миниатюри Роман Кисьов е постигнал изчистения минимализъм на мъдреца, без обаче да се отказва от дарбата си на поет и художник, който с няколко щриха може да сътворява не само картини, но и цели светове. Това е поредната книга на Роман, в която той споделя натрупаните прозрения, духовен опит и мъдрост и отива далеч отвъд изкусното, красиво и прелъстително боравене с думите. Текстовете чудесно се допълват от рисунките на автора, който е и изявен художник. „Насън и наяве“ е зряла и силна творба, ново стъпало в израстването на писател, който вече отдавна си е спечелил заслужено място сред водещите съвременни български творци, чиито произведения са популярни не само у нас, но и извън границите на страната ни.“

/Петър Чухов/

Светът на думите

Най-новата поетическа книга на Роман Кисьов „Светът на думите“ (изд. „Ерго“, София, 2022) включва 61 избрани и нови стихотворения, придружени от 13 негови авторски черно-бели фотографии, които чудесно допълват стиховете. Броят на стихотворенията не е случаен, тъй като книгата излиза в юбилейната за поета 2022 година, малко след като навършва 60 и навлиза в своята 61 година. Авторът е подбрал емблематични за поезията му стихотворения от предходни стихосбирки, както и най-доброто от новите му поетически текстове, писани през последните години. Книгата е разделена на четири цикъла и композиционно е замислена като съвсем нова, цялостна книга, така че и „старите“ творби сега звучат по нов, дори неочакван начин.

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.

Обкръжаване (Umkreisung)

„Обкръжаване“ е роман без повествователна перспектива, т.е. без гледна точка. След две концептуални книги – “Прекъсване”. Burn Gretchen (2014) и Бяло поле. Опит върху себе си (2017) – аз се връщам към романа с една фигура като отправна точка на различни търсения. Наричам я Ирис като растението перуниката и ириса или блендата на окото. За фотографския поглед важи правилото: колкото по-малка е лещата, толкова по-голяма е яснотата на картината. Времето на експозиция на романа е неограничено. Ирис е името на гръцката богиня, която носи послания от боговете: Дъгата е била възприета като връзката между небето и земята.

Обкръжаването се използва за задаване на най-различни тонове или стилове на разказване – от репортаж до стихотворения със списъци. Изходните точки са ежедневни истории, които разказвачът от първо лице зарежда със смисъл, като постоянно прави нови връзки с други неща.

Том Шулц е роден на 18 август 1970 г. в Гросрьорсдорф/Оберлаузиц близо до Дрезден. Израства в Източен Берлин. Публикува първите си стихотворения през 1989 г. През 1997 г. излиза първият му том с поезия: Städte, geräumt в изданието Laufschrift. От 1992 г. насам публикува в различни литературни списания като: ndl, Akzente, Manuskripte, Bellatriste, Edit, Wespennest и много други. От 1991 г. до 2001 г. работи в строителната индустрия в различни компании. От 2002 г. работи като автор на свободна практика в областта на поезията, прозата и транскрипциите. Той е съредактор на поредицата Pub Book (заедно с Бьорн Кулигк) в Berliner Taschenbuchverlag и редактор на антологията: alles außer Tiernahrung – Neue Politische Gedichte (Rotbuch, Berlin, 2009). През 2007 г. се премества в Аугсбург, а от 2011 г. отново живее в Берлин. Той е лектор на семинари по творческо писане и поезия в университета в Аугсбург и др. От 2011 г. до 2014 г. води работилницата за писане “отворени стихотворения” в Literaturwerkstatt Berlin.

Reisewarnung für Länder Meere Eisberge. Gedichte.

/Предупреждение при пътуване в страни морета айсберги/

Политически поетични контрапункти

„Отвори си очите / казва стихотворението, то винаги говори за нещо повече от настоящето”, четем в самото начало на стихосбирката на Том Шулц “Предупреждения при пътуване в страни морета айсберги”.  Този призив означава много. Става ясно, че всички текстове в стихосбирката се отнасят до настоящето. Същевременно обаче тези стихотворения ни показват, че настоящето и неговите преценки, осъждания и отхвърляния, тематизирани в стихотворенията, трябва да се разглеждат в по-широк контекст. В един причинноследствен контекст, който включва както предисторията, така и евентуална постистория.

Die Verlegung der Stolpersteine.

/Преместване на препъни-камъните/

Може ли времето да се спъне? Докато на някои места се движи бързо, дори може да си позволи кола, на други места се движи трудно, а има дори места, за които се твърди, че там времето е спряло. Човек може да се спъне във всеки случай. Понякога пречката е собствената памет при вида на обстановката, а понякога впечатлението, което обстановката създава. В новите си стихотворения Том Шулц се занимава с формиране на поетична памет. Той се спуска в “мазетата, където висят рогата”, изкачва се до короните на черешовите дървета и поставя маркери за памет във всеки слой. В процеса на работа той предизвиква фантомната памет на легендата, като смесва собствените си спомени от детството в ГДР със сцени от горящия Дрезден и настоящето на маршовете на Пегида. Където и да ни отведат тези стихотворения – в Литва, Мексико или при кравите пред атомната електроцентрала – Том Шулц показва, че препъването, спирането е условие за съпричастно възприемане на света, условие за неговото подобряване.

Александра Ивойлова е музикант, художник, писател. Синкретична личност, преплитаща в работата си музика, изобразително изкуство, литература. Застава и от страната на критиката – с отзиви за изложби, книги, музикални събития и др.

Завършва пиано в НМА „Панчо Владигеров“. Специализира в Париж, изучава и  камерно пеене. Артистичните ѝ прояви се реализират в самостоятелни художествени и фотографски изложби, рецитали, съвместни участия, а вариациите на преплитането на изкуствата са различни. Участва в пленери на галерия „Савчеви“, Оряхово, в изложбите и пленерите на  евреите-художници в България, в изложбите на Българския хайку съюз. Автор и съавтор е на повече от десет книги. Съставител на международни хайку антологии.

Членува в Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“,  Съюз на българските журналисти, World Haiku Association (Япония), Europoesie – UNICEF и др. Член е на редколегията на списание „Хайку свят“.

Изкуството хайга води началото си от Древна Япония (хай – игрив, га – рисунка). В най-общ план хайга е картина, свързана с естетиката и поетиката на хайку (в класическия период – най-вече рисунка с туш, днес, превърната в световно явление – с разнообразни трактовки и нови изобразителни похвати: фотография, компютърна графика, колаж и др.). Уникалното съчетание между две изразни средства (изображение и хайку стих) в една творба раздвижва асоциативното преживяване, веднъж предизвикано от зримия образ, веднъж от словото – и в крайна сметка от преплитането на двете, които се допълват, загатвайки се взаимно, без да се припокриват.

Чрез синтетичния език на хайга изложбата на Александра Ивойлова показва детайли, които носят чудото на мига – близо до нас. Уловени от обектива в ракурси, чрез които придобиват нов, понякога неочакван смисъл. Видени и усетени през призмата на авторовата чувствителност. „Отбясъци“, които ни водят през лабиринта на преживяването.

ANEMOIA /„Анемоя” /

Книга на непоправим романтик, който мисли през музиката, музицира из Стария завет и завещава на следващите поколения, които ще пътуват до морето на автостоп, никога да не предават свободата си, колкото и самотна да е тя. Философска и дружелюбна, дълбока и катедрално извисена поезия по дънки.

“Анемоя” означава “носталгия по време, в което не си живял”. А каква е думата за “време, което не си напуснал, независимо колко отдавна се е заключило за света”? – Кристин Димитрова

Явор Цанев е роден в Русе. Собственик е на издателство „Гаяна“ и автор на няколко сборника с разкази, стихосбирки и два детски романа. Носител е на множество национални награди за проза. От 2012 г. издава списанието за фантастика, хорър и крими „Дракус“.

Романът „Силвър и вампирите“ (изд. „Гаяна“) е включен в престижния издателски каталог White Ravens на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен.

Силвър е малкото коте със сребриста козина, което Мая и Алекс намират на село и прибират в града. Една година по-късно, през ваканцията, те се връщат при баба си и най-неочаквано им се случват поредица страховити приключения. Децата откриват колко необикновен е всъщност техният домашен любимец, научават легендите за селото и вземат важни решения съвсем като възрастни.

Романът „Злостории“ (изд. „Горната земя“) печели наградата на детското жури на Националния фестивал на детската книга – Сливен през 2019 г.

Призрак, дух или човек?

Старата къща не отговаря. Уж е празна, а в полунощ из нея се носят загадъчни светлини.

Кой може да устои на тази мистерия? Никой!

Симеон и Дани още по-малко. Момчетата търсят отговори и къщата на Съскащия ги привлича. Кой е Съскащия ли? Всички казват, че е просто страшилище…

По време на пътуване из Украйна през 2018 г. Тилман Еберхард
се натъква на издателство “Schwarze Schafe” по време на детски и младежки
фестивал на книгата. Това издателство издава изключителни украински детски и младежки книги, както и преводи от немски и полски език.

Когато войната избухва и първоначалната скръб, изтръпване, гняв и безсилие
на желанието да “се направи нещо”, Тилман Еберхард се свързва с издателството
и, заедно с колегите си, намира начини да осигури достъп до книгите на украински език в библиотеки, училища и детски градини.

Сега той е донесъл някои от тези книги в Русе, включително книгата
“Къртичето, което искаше да знае кой му се е изакал на главата” от Вернер Холцварт и
ои Волф Ерлбрух, която сега е достъпна за първи път
на български език. А в оригинал на немски можете да я видите тук: (https://www.youtube.com/watch?v=5DVURxw9fGI) Тази книга с многото си ономатопоетични думи е преведена на повече от 40 езика и ще зарадва малки и големи.

Тилман ще разкаже за своята работа и какво означава тя за издателството, авторите, илюстраторите и особено за децата бежанци.

Петър Денчев, е български писател и театрален режисьор. Завършил е Режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2010 г. и магистърска програма „Театрално изкуство“ през 2017 г. Доктор по театрознание от 2021 г. С романа си „Тъй, както мъж целува жена, която обича“ печели конкурса за нов български роман „Развитие“ през 2007 г. По-късно издава сборника с разкази „Истории в минало време“ (2010, Издателство „Жанет 45“) и романа „Тихото слънце“ (2012, Издателство „Жанет 45“). Неговите романи „Малкият бог на земетръса“ (2019, Издателство „Жанет 45“) и „Превъртане“ (2021, Издателство „Жанет 45“) са номинирани за наградата „Хеликон“ (2019, 2021). Негови произведения са превеждани на сръбски, македонски, словенски, немски, английски и фарси.

Ивайла Александрова завършва Софийския университет, специалност “Журналистика” през 1977, специализира “Кинознание” в НАТФИЗ през1983. Дългогодишен редактор и автор в редакция “Култура” на БНР. Водеща на предаванията “В света на киното”, “В лъча на прожектора”, “АртЕфир”, с основна тема, българско кино. Нейни публикации на тема „Българско кино” са печатани на страниците на в. “Стандарт”, “Литературен вестник”, и др. Автор на документални радиопиеси и телевизионни предавания.