5-ти октомври, 18.00 часа

Дом Канети

Блестящо чувство за хумор, щипка самоирония и способността да фокусира изцяло вниманието на публиката – това е Христо Карастоянов. През 2015 година е лауреат на литературната награда „Елиас Канети“. Сега отново има номинация – за романа  „Т като Ташкент“. Журналист-вестникар, както обича да подчертава, той броди из новата българска история,  търси в оцелелите архиви факти и хора, които стават герои на книгите му. Заживяват съвсем нов живот, защото той ги вгражда в една алтернативна история, където действителността и фикцията съжителстват хармонично. На своята вечер от Литературния фестивал на Русе Христо представи „Т като Ташкент“, но даде на публиката възможността да се разходи и зад кулисите на проучванията му. Защото българската история, както казва авторът, прилича на митичното чудовище Уроборос – змията, която поглъща собствената си опашка. От нея са изтрити „неудобни“ събития и те не са едно или две. 1953-та  е ключова в романа му неслучайно, защото е натоварена с няколко от тях. И ако животът на героя-журналист е плод на авторовото въображение, датите в романа са съвсем реални. „Т като Ташкент“ ще бъде последната книга от трилогията, в която влизат още  “Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“. Каза го без колебание авторът. Защото той  не просто рисува героите си с думи, а през целия работен процес живее в тях, мисли като тях, движи се като тях, следва ритъма им. Иначе нещата не се получават, а това уморява, признава Христо Карастоянов. Което не означава, че не замисля нещо ново, въпреки че отрича. Надяваме се да има.

На 5-ти октомври, вторник, идва ред на поезията. От Австрия пристига Маргрет Крайдл, за да чуем как звучи поезията в „Озаряващо бяло“ и да разговаряме с авторката, която разбира стихотворението като диалог с другите, с литературата, изкуството и медиите. Срещата започва в 18.00 часа в Дом Канети.