НАЧАЛО: 18.00 часа

ДОМ КАНЕТИ

Текат последните дни на Фестивала. В унгарската вечер днес ще се срещнем с Виктор Хорват  и Светла Кьосева. Виктор Хорват е писател и преводач. Превежда средновековна поезия, романи и научни изследвания от английски, немски и испански език. Най-голям литературен успех му донася романът „Турско огледало“, за който получава Наградата за литература на Европейския съюз през 2012г. Публикуван е на български език през 2017 г. в превод на Светла Кьосева. Тя превежда също и книгата „Моят танк“, която двамата ще представят довечера. Срещата започва в 18.00 часа.

На 16-ти, събота, ще се срещнем с „Дракус“  – списанието за фантастика, фентъзи, криминални разкази, разкази на ужаса, мистерии и приключения. Ориентирано към български автори, то предлага също преводи на чуждестранни автори-класици в тези жанрове. Ще го представи неговият издател Явор Цанев.

Иван Станков не е единственият разказвач на русенски истории и „баща“ на герои от града. Но със сигурност е човек, чието име гарантира пълна зала и публика, която никакви метеорологични катаклизми не може да спре. Така се случи и снощи в Дом Канети. „Наративът Русе“ можеше да прозвучи по различни начини. А ако някой не вярва, че монологът е най-подходящият, сигурно не е бил един от публиката. Защото Иван Станков освен добър писател е и прекрасен разказвач на живо. Своето обяснение в любов към Русе  той повтаря в „Спомени за вода“, „Улици и кораби“,  „Имена под снега“ и във „Вечерна сватба“, с която тази година е номиниран за наградата „Елиас Канети“.  Иван пристига в Русе от село, когато е на 6 години. Градът го пленява. Сградите – реплики на имперската архитектура, улиците, махалата, запомнена с миризмите на готвено от къщите на съседите, са неговите спомени. Същите, които го карат да направи от Русе своята литературна държава. А един вече литературизиран град е безсмъртен. Последният подарък, който Иван Станков прави на Русе, е „Вечерна сватба“. И няма значение дали ще получи или не наградата „Елиас Канети“. Любовта остава…