17-ти октомври, 17.00 часа

Дом Канети

Днес е краят на 14-то издание на Фестивала. Финалът е за ,двама германоезични автори – Макс Чолек и Томас Перле. И двамата са млади, родени са през 1987г. И двамата са изкушени да работят върху актуални теми, които предизвикват полемика. Памфлетът „Дезинтегрирайте се!“ Чолек пише от позицията на „лирик, берлинчанин и евреин“. Поведението на малцинствата в Германия според него се определя от „германските очаквания.“ Страстта, с която Чолек  тръгва към социалното неравенство, несъгласието с лицемерието на официалните позиции, напомнят за времето на „сърдитите млади хора“. В този дух са и страниците от „ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО“, които ще четем в късния следобед днес.  Какви следи оставя в обществото Корона-кризата:„ Естествено, съгласен съм, че за борба с опасен вирус са необходими съвместни усилия, които могат да стигнат до демократично контролирания отказ от  правото на свобода.  Но същевременно смятам, че с оглед на този уникален държавнически призив към солидарност трябва да зададем въпроса за кого всъщност се предприемат тези неимоверни усилия. И болезненият отговор гласи: през онези месеци на 2020-та година, когато държавата предложи на гражданите си пътя към солидарната изолация, ние се превърнахме в съучастници на една система, която оставя някои хора да пукнат, а други не“.

Томас Перле е наполовина румънец, наполовина унгарец. След падането на комунистическия режим емигрира заедно с родителите си от Румъния в Германия. Тази година той спечели резиденц-стипендията на МД “Елиас Канети“ и Конференцията на дунавските ректори. Вече месец работи в Русе върху драмата “donauwellen“/“дунавски вълни“, част от която ще представи като спектакъл с русенски актьори в последния ден на Фестивала. Миналата година Перле беше отново в Русе и тогава се ражда идеята му за историите, които може да разкаже р. Дунав, за хората, които живеят в различни държави, говорят различни езици, мислят, че се познават, но така ли е? Частта на драмата, която се развива в Русе, ни връща в 80-те години на миналия век, когато хлорните отрови от брега на Гюргево предизвикаха първите масови протести в комунистическа България.

Русенският писател и издател, последователен в  представянето на  български автори на фентъзи, крими и ужаси Явор Цанев ни зарадва с две новини снощи. Книгата „Силвър и вампирите“ с главен герой неговия котарак е в селекцията на престижния каталог WHITE RAVENS на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен.  А разказът му „Записване на завещанието“ е включен в сборника „The Valancourt Book of Horror Stories“.  В този том са включени някои от най-добрите писатели на ужаси в света, много от които неизвестни в англоговорещия свят. Явор Цанев е един от тях. Колкото и да е трудно, той продължава да издава списанието „ДРАКУС“ за фантастика, ужаси, мистерии и приключения, което остава най-доброто за почитателите на жанра в България.