В деня, когато Германия чества национален празник,

представяме двама автори. Наричаме ги „новите германци“, защото свързват живота си с тази страна след промените в Югоизточна Европа. И двамата пишат на немски. Николина Скендерия е актриса, когато започва да изучава езика на Гьоте в Босна и Херцеговина. После продължава в Германия, където завършва Немска литература и културология в Хумболтовия университет в Берлин. Вариациите върху езика на Канети, част от които ще станат за пръв път достояние на фестивалната публика, са много, различни, на места дори шокиращи.

„Според Канети майката тъпче детето с храна, навлиза със своята субективност в тази на детето и притеснява детето със задължителното изхранване. Според Канети това е нейният начин да упражнява непрекъснато своето господство.

Означава ли обаче това, че първото ядене, което получаваме от други, стои под знака на властта? Едно принудително ядене? Дали в тази йерархия на отношенията между субекта и обкръжаващите го може би не са разположени и различните практики на хранене и тяхната власт, на които набляга Канети, а не толкова на педантично описаните от него храносмилателни процеси?“

Срещата с Николина Скендерия и с нейния поглед върху езика на Канети започва в 18.00 часа в Дом Канети.

Малко по-късно същата вечер продължава с Томас Перле. Той пристига в Германия от Румъния заедно с родителите си. „Ние си тръгнахме, защото всички тръгнаха“ разказва една позната история както на румънци, така и на българи. Разказ за стремежа към „света на Запада“ след 1989г. през погледа на 11 годишно момиче.

„В нашата страна не се пазаруваше, снабдявахме се. В румънските магазини не се продаваше, в румънските магазини имаше. Средствата за преживяване бяха на дажба. Всичко останало беше просто лукс. Например бензин. За който баща ми понякога е чакал два дни на опашка. Ние бяхме толкова заможни, че дори си имахме кола. Червена дачия. С нея всяко лято ходехме на Черно море. А през зимата понякога в планините на ски. А когато на бензиностанцията имаше бензин, или си правеха бартерна сделка с познатите, тогава пътувахме по чакълени пътища през зелените, пъстрите, а понякога и бели поля – нанякъде„

През 2013г. с „Ние си тръгнахме, защото всички тръгнаха“ Томас Перле печели литературната награда „exil-Literaturpreis“, а през 2016 представя пиеса под същото заглавие в Държавния театър в Нюрнберг