/Детелина Каменова, връзки с медиите към МД Елиас Канети, журналист/

/Роман Кисьов, автор на Насън и наяве и Светът на думите/

Роман Кисьов, поетът-художник или художникът-поет, представя на фестивала
последните си книги вечерта на 6-ти октомври. Ето как отговори на няколко въпроса
специално за „Дъхът на Европа“ 2022.

-Какво, според Вас, дава сили на един литературен фестивал да оцелее цели 15
последователни години?

Мисля, че на този въпрос най-добре могат да отговорят основните „виновници“ за това
този единствен по рода си международен фестивал в България – фестивалът „Елиас
Канети“ в Русе – да просъществува 15 години. Предполагам… не, сигурен съм, че
любовта към литературата (и културата изобщо) и изграждането на културни мостове
дава сили да живее, да се развива и надгражда както този, така и всеки подобен
фестивал. Умишлено избягвам думата „оцелява“, защото вярвам в бъдещето на
фестивала „Канети“ и 15-годишният опит е една добра основа за това. Използвам
възможността тук да честитя на екипа на МД „Елиас Канети“ и конкретно на г-жа Пенка
Ангелова годишнината – за много години!

– Какво знаете специално за организирания от МД “Елиас Канети“ и какво е мястото му
сред другите литературни фестивали в Европа и България?

През годините съм бил два пъти участник в литературния фестивал, а също и в няколко
други литературни събития, организирани от МД „Елиас Канети“, и мога да кажа, че
обичам този фестивал! И причината за това е не само любовта ми към Русе – градът, в
който премина една голяма част от живота ми… Фестивалът определено е
физиономичен, с разпознаваема идентичност и на европейско ниво, подбира много
внимателно участниците – утвърдени имена не само в националните литератури, но и в
международен план. Тук трябва да отбележа, че в програмата на фестивала винаги
присъстват български творци. Програмата на всяко едно издание е многообразна,
богата и осъществява връзка и с други изкуства – художествени изложби, пърформанси,
кинопрожекции и др. Предимство е и това, че дружеството „Елиас Канети“ е
международно и сътрудничи активно с европейски институции и културни
организации. И не на последно място – „аурата“ на името на патрона – световният
писател нобелист Елиас Канети, както и атмосферата на неговия роден град, най-
европейския български град – Русе.

– Защо писателят, поетът, артистът изобщо има необходимост да се среща на живо с
публика и да бъде представян на фестивали?

Литературата, както и изобразителите изкуства, са самотни занимания, без директна,
пряка връзка с публиката… Фестивалите и срещите на живо дават възможност за такава
връзка между автор и публика, което винаги е полезно и за авторите, и за публиката.

– Какво очаквате от срещите на живо с публиката в Русе?

Очаквам да се срещна със стари приятели и колеги, както и нови запознанства.

– Какво да очаква публиката от срещата с Вас?

Двете ми последни книги – „Насън и наяве“ (кратки истории, 2021 г.) и „Светът на
думите“ (избрани и нови стихотворения, 2022). Ще споделя неща, свързани с тези
книги и ще прочета текстове от тях. Ще се радвам и да отговарям на въпроси на
публиката, ако има такива.

-Къде темите за художествена интерпретация са повече – в реалния живот или в
социалните медии?

Като че ли през последните години, особено от началото на пандемията с Ковид-19,
когато светът се затвори, по разбираеми причини темите (не само за изкуство, но и от
всички сфери на живота) се преместиха най-вече във виртуалното пространство и
предимно в социалните медии. Може да се каже, че това е феномен, който от една
страна действа градивно и положително, но от друга – разрушително и негативно.
Зависи кой как и за какво го употребява. Мога да кажа, че за изкуството това беше (и е)
една добра възможност. Но идва време да се преоткрие и възроди живата връзка и
общуване… Вече се чувства осезателно жаждата на хората за това и фестивалите за
изкуство на живо спомагат този процес.

– Как виждате географските граници днес, когато светът преживява трусове от различен
характер?

Явно светът и човечеството в момента е в (преходен) период на големи промени.
Възможно е тези промени да доведат и до промяна на географски граници. За мен
по-важни са обаче духовните граници… Онези духовни граници, които ясно
разграничават и отделят измеренията на Светлината от тези на мрака, на
Доброто от злото, на Истината от лъжата!