АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА посрещаме на Литературния фестивал на 8-ми октомври. В „ДЪХЪТ НА ЕВРОПА“ ще влезе изкуството на древна Япония  хайга, представено в изложба и поетичен рецитал. Ето какво отговори Александра на въпросите в специално интервю за фестивала.

• Какво, според Вас, дава сили на един литературен фестивал да оцелее цели 15

последователни години?

По принцип факторите са много: концепция, базирана на хуманна идея; традиции с неизменна основа, способни да отварят пространства за надграждане, за нова актуалност; присъствие на значими съвременни творци, на визионери и критици на обществото, чието изкуство навлиза в общочовешки проблеми и дава насоки; екип от знаещи и можещи организатори, оригинално структурирани програми; спомоществователи, оценяващи по достойнство важността на духовните измерения на един литературен фестивал в международен и национален мащаб; медии и активна публика… Тези и подобни най-общо очертани контури, в които се вмества конкретността на всеки фактор, са условие за неизменен успех – и, вярвам, ще продължават да поддържат този успех и занапред.

• Какво знаете специално за организирания от МД “Елиас Канети“ и какво е мястото му сред другите литературни фестивали в Европа и България?

Фестивалът слага началото на 15-годишната си история с учредяването на Националната литературна награда “Елиас Канети“ (2005 г.). Събитие, на което присъстват знакови майстори на перото – Константин Илиев, Михаел Крюгер, Димитър Динев, всеки от тях по свой начин свързал името си с това на бележития Нобелист. Първите стъпки към превръщането на Русе в литературен център от европейски мащаб са факт. Уникален за района, фестивалът се очертава като средоточие на интеркултурност и креативни иновации. Обхващайки страните от Дунавския регион, Западна, Източна и Югоизточна Европа с техните най-изявени творци, той преодолява граници – държавни, политически, но и между изкуствата, между очертаните от езиковите бариери или тези на идентичностите. Търси свързващото в културен план, преосмисляне на близкото минало, подкрепя демокрацията и развитието на гражданското общество… Стимулиращо за мене е да бъда глас в полифонията на неговите идейно-артистични проявления.

• Защо писателят, поетът, артистът изобщо има необходимост да се среща на живо с публика и да бъде представян на фестивали?

Да чуем и да бъдем чути – това е разковничето. Така най-вече подобен форум постига своите  цели – чрез участието на дълбоко съпричастния към тях писател, поет, артист. Тук е мястото да дадем нов живот на идеите си – в общуване с творци от същата кръвна група. И, както винаги, необходимостта от връзка между творец и публика е взаимна. Дали едно изкуство ще се възприема опосредствано, в усамотение, или там, където изказът е друг – в общо, дишащо, флуидно пространство, чрез обмяна на енергии – това са двете страни на медала. И те не могат една без друга.

• Какво очаквате от срещите на живо с публиката в Русе?

Очаквам съпричастие. И може би диалог.

• Какво да очаква публиката от срещата с Вас?

Подготвила съм изложба – трийсетина авторски фотографии (фотохайга) под наслов „Отблясъци“. Уникалното древноизточно изкуство хайга, свързващо изображение и хайку тристишие, днес се превръща в световно явление; разширява максимално изобразителните си похвати. Изкуство, строго канонично, което дава на автора богати възможности за изказ. Изложбата се открива на 8 октомври, когато ще представя рецитал – стихове, включително от книгата ми „Път над света“ (изд. „Огледало“, 2020). Книга – словесна галерия от портрети на съвременни „светила на човечеството“ – поети, художници, музиканти (графични изображения – Калин Николов).

• Къде темите за художествена интерпретация са повече – в реалния живот или в социалните медии?

За мене темите в реалния живот са безкрайни. Най-неизчерпаемият извор на вдъхновение. Темите в социалните медии се формират през готови интерпретации. Но световните събития неизменно минават през техния поглед и затова особено важна е изградената авторова позиция. Тя е, която през лабиринтите от информация и тенденциозни трактовки ще изведе писателя до истината. Онази истина, която единствено е основа за значима литературна творба.

• Как виждате географските граници днес, когато светът преживява трусове от различен характер?

Трудно е да се предвидят световните движения. В географски план границите днес не са и, вярвам, няма да бъдат много различни от времето преди връхлитащите ни трусове. Стремежът е да се променя тяхното значение. Вместо да разделят, да обединяват. Има обаче една основна разделителна линия: между демократичните принципи – свобода, истина, духовност, толерантност, прогрес – и техните антиподи.