Петър Денчев ще бъде гост в последния ден на фестивала, 9-ти октомври. Еднакво добър като писател и театрален режисьор, той не е просто разказвач на интересни истории, а  е техен постановчик. Представяме последната му книга „Превъртане“. Срещата с него започва в 18.00 часа. И като писател, и като режисьор Петър Денчев не обича да се повтаря, както ще разберете от специалното интервю за 15-то издание на Литературния фестивал.

• Какво, според Вас, дава сили на един литературен фестивал да оцелее цели 15 последователни години?

Преди всичко адаптивността, интересът към новото, възможността да се видят и срещнат нови автори, нови текстове, да се прочетат нови книги. Едва ли има нещо толкова стимулиращо, колкото желанието на едни хора, които организират литературен фестивал, да видят плода на своя труд- авторите на живо, текстовете, които се четат. И разбира се, тази последователност е невъзможна без характер и постоянство. Поздравления!

• Какво знаете специално на организирания от МД “Елиас Канети“ и какво е мястото му сред другите литературни фестивали в Европа и България?

Какво знам? Всъщност аз следя косвено програмата на фестивала от същинското му начало. Мисля, че стартовата година беше 2007-а или 2008-а, ако не се лъжа. И с годините фестивалът стана едно от най-важните литературни събития в страната. Още повече, че той не е просто “книжен” фестивал, а фестивал, който отрежда същинско значение на това как живее литературата. Трябва да призная също така, че литературните фестивали в България допреди 20 години бяха по-скоро табу. Такива форуми със съвременен характер, в които авторът идва със своите произведения и своя интегритет започнаха да се появяват след 2000-та година. Преди това имаше срещи, симпозиуми, четения, но литературен фестивал като Пловдив чете, като Софийския международен литературен фестивал, както и вашият, са на практика нещо много ново за българския културен контекст. Иначе съм бил на редица регионални литературни фестивали – Кикинда шорт в Кикинда, Сърбия, Друга приказна в Скопие, Македония, Cutting it short в Белград, Сърбия, и смятам, че фестивалът, който организира МД “Елиас Канети” не отстъпва на регионалната сцена.

• Защо писателят, поетът, артистът изобщо, има необходимост да се среща на живо с публика и да бъде представян на фестивали?

Четенето на художествена литература е интимен акт. С изключение на онези жанрове като драматургията или епическата поезия, които са предназначени за изпълнение на сцена и пред публика, останалата литература се чете в усамотение. Ето затова е много важно да се мисли как този акт да бъде пресъздаден в една публична атмосфера, как интимното да бъде изведено в общественото. Затова е много важно писателят, а и всеки артист на словесното изразяване, да се среща с публиката на живо, да пътува по фестивали. В театъра, където също работя, създавайки спектакли, ние виждаме нашата публика, виждаме непосредствените й реакции, докато с литературата не е така. Едно литературно произведение може да остане дори непубликувано и да се срещне със своята публика след смъртта на автора, но това не го прави по-малко значимо. Но докато сме живи и имаме възможност да пътуваме с нашите книги, трябва да го правим.

• Какво очаквате от срещите на живо с публиката в Русе?

В известен смисъл познавам града, дори един от романите ми се развива частично в Русе. Заедно с това познавам нагласите на театралната публика, както и на литературната, защото през години са представяни и други мои книги. Очаквам да видя старите познати, но и нови лица. Очаквам да чуя какво мислят онези, които са чели книгата.

• Какво да очаква публиката от срещата с Вас?

Само неочаквани неща. Аз обикновено разказвам различни истории, старая се да не се повтарям.

• Къде темите за художествена интерпретация са повече – в реалния живот или в социалните медии?

Въобще не мисля, че би могло да бъде направено такова разграничение. Най-малкото, защото конвергенцията между живота и социалните медии вече е почти напълно осъществена. Имаме пълното заличаване на границите между реалното и виртуалното, а заедно с това виждаме, че електронните медии доминират изцяло обществения ред в Европа. Вижте как се промени дори нашата сетивност – преди двадесетина години се смущавахме от камерите, от обективите на фотоапаратите, а днес безсрамно снимаме дори най-интимните части от личните си животи, за да ги направим публични.

• Как виждате географските граници днес, когато светът преживява трусове от различен характер?

Никога не съм смятал географските граници за нещо съществено. Като по-малък пътувах чрез книгите, прекарвал съм часове и дни надвесен над географски карти и атласи, знаех в детайли релефа на България, както и точната височина на най-високите планински върхове. Обожавах да чета за нови места, за пътувания, дори съм изчитал туристически пътеводители за места, където никога не съм бил. Когато след 2001-ва година стана възможно от България да се пътува по-лесно, след отпадането на Шенгенските визи, се радвах изключително много, а напоследък преоткривам региона – Сърбия, Словения, Македония, Черна гора, Албания. Притеснително е обаче какво става с политическите граници. Местата си остават места, но политиката ги въвежда в нов контекст, имайки предвид трусовете от въпроса ви. Какво бихме правили, ако се окажем изправени пред нова желязна завеса? Това може би е въпрос, който всички българи трябва да си зададат. И да си отговорят впоследствие от коя страна на желязната завеса биха искали да бъдат.