Първо съвместно събитие на фондация „Конрад Аденауер“ и МД “Елиас Канети“

Макар и в неработния Разпети петък, първото съвместно събитие на МД “Елиас Канети“ и фондация “Конрад Аденауер“  в България събра публика от различни поколения. Русе е градът на първите неща и едно от тях е първият Нобелов лауреат, роден в България. Литературното наследство, което оставя Елиас Канети, е все още малко познато за широката аудитория и връщането към него винаги казва нещо ново. С акцент върху понятието РОДИНА най-добрият негов изследовател у нас проф. Пенка Ангелова, председател на МД “Елиас Канети“,  обоснова защо той е „европейски гражданин par excellence“. „Действително неговият живот протича в много страни, които той обиква като родина, защото там се ражда и се създава и част от неговата същност. По този начин той променя топоса на „родината“, превръщайки се в „Един завръщащ се в много страни“, за който „образованието е родина“.

Стъпките на Елиас Канети в Русе публиката извървя с историчката Веселина Антонова и културмениджъра Виктор Кирилов. Презентацията, богато илюстрирана, описва  възможно най-пълната картина, събрана само в 12 минути, на града и на семействата Канети и Ардити в началото на 20-ти век.

Политологът д-р Андреас фон Белоу може да се нарече с право посланик на добрия образ на България в Германия. Той даде своята гледна точка за българо-германските отношения и културното сътрудничество днес и като човек, прекарал доста години у нас, винаги е готов да наклони везните към позитивната страна на живота ни. Което не може да се каже за германските медии. Но ако говорим общо, за медиите добрата новина не е новина.

Уморената красота и уникалната архитектура на Русе продължават да очароват гостите на града. Той е и най-подходящият декор за дискусия, когато става дума за архитектурно наследство. Свое проучване за това наследство в някои дунавски градове представи младата архитектка Екатерина Цолова. Известният русенски архитект Венцислав Илиев поздрави своята колежка за ангажираността ѝ към темата и обърна внимание, че в това наследство не трябва да се забравят емблематични сгради от 60-70-те години на 20-ти век. Негова болка е специално сградата на летището в Щръклево, която е обект на търговски интереси и намерения да бъде превърната в нещо друго.

Директорът на фондация “Конрад  Аденауер“ в България Норберт  Бекман -Диркес  е убеден, че срещи като тази трябва да станат традиционни и поне веднъж в годината. Той представи задачите на фондацията в България и обеща на следващата среща да усетим напредъка му в изучаването на българския език.