Петър Денчев – писател, режисьор и, оказва се, интересен фотограф-любител, е име познато на русенските ценители, но не само, на литературата и театъра. Постановките на „Медея“, „Дванайсета нощ“ и „Хоро“ на русенската сцена са незабравими, а последният му роман „Превъртане“ стана един от акцентите в 15-то издание на фестивала. Сега идва в Русе, за да представи на 10-ти октомври своето театрално-културологично-теоретично-практическо изследване „Употреба и функция на пространството в театралния спектакъл“( от 1968г. до наши дни).

• Какво очаквате от 16-то издание на литературния фестивал под мотото „Сънят на разума…“ (по Франсиско Гоя „Сънят на разума ражда чудовища“)?

Както винаги, очаквам съдържателен фестивал. Мисля, че литературният фестивал в Русе през годините се отличи като едно от културните събития в национален мащаб с много смислен профил, с разнообразна програма, както и отвореност към другите изкуства. Тази негово поливалетност и специфична социална ориентация го правят интересен и жив. Струва ми се и заради това той успява толкова добре да улови процеси и движения, които се разгръщат в обществото около нас. Така че любопитството ми е изострено.

• Когато на бъдещето се гледа като на нещо далечно и добре защитено, когато не са предвидени последствията от големите пробиви, революционните открития, иновации и пр., какви поражения могат да нанесат върху живота на човечеството? Всъщност това основание ли е за ежедневна тревожност?

Бъдещето винаги идва неочаквано, въпреки прогнозите, очакванията, подготовките, страховете. В известен смисъл, ние в България винаги сме били в догонваща позиция, което едновременно ни предпазва от резките сътресения, но и ни изправя пред опасността периодично миналото да изяжда бъдещето, както се изрази веднъж поетът Ани Илков. На мен винаги ми се е искало да бъдем малко по-напред от средните позиции в догонването, но уви това не зависи само от индивидуалните ни усилия. Така че, ние нямаме основание ежедневно да се тревожим, че ще осъмнем във внезапно враждебен свят, който се е променил заради внезапна дигитализация; но пък можем да се страхуваме да не изпаднем от цивилизационните процеси.

• Как приемате изкуствения интелект – като помощ или препятствие във вашата професия? Страхувате ли се от него?

Като човек, който е едновременно в полето на литературата и театъра, а и понякога на образованието, се притеснявам, че изкуственият интелект улеснява процеси (някои направо ги автоматизира), за които са необходими време, натрупвания и усилия, за да се усвояват нови умения, да се създава ново съдържание, да се разбира и да се обработва информацията и така нататък. Поради това ми се струва, че наличието на процеси, които не могат да бъдат контролирани непосредствено, ще работят в интерес на корпорациите, на големия капитал и това ще изхвърли множество професии от икономическия живот. Но най-важното е, че изкуственият интелект заплашва две основни неща – радостта от знанието и любопиството към непознатото. Без тях, струва ми се, вече трудно ще се ориентираме като хора какво се случва, а и когнитивните процеси може би ще се изменят.

• Четене и издаване на книги – кое изпреварва, кое е с крачки напред и как трябва да бъде?

Личният ми опит показва, че в България се издават много повече книги, отколкото мога да прочета, да кажем, на годишна база, но това няма значение. Не мисля, че има нещо лошо в продукцията на литература.

• Множат се писателите(или наричащите себе си с лекота писатели). Какви са добрите и не съвсем добрите страни от достъпността на книгоиздаването днес?

Аз не виждам особени проблеми около достъпността на книгоиздаването. Ако има някакъв проблем въобще, той се състои в нарушената йерархия на информацията. Но това не е нещо ново – този процеси тече вече почти 15 години. От една страна социалните медии разрушиха традиционните потоци, че информацията задължително трябва да преминава през редакция, пред един или двама редактори, през редакционен съвет, фактите да се проверяват. Днес във всички медии основният въпрос не е каква да бъде тяхната редакционна политика, а как да оцелеят в морето от информация и разпространението на всякакви сензации. Затова и фалшивата информация стана толкова лесно разпространена. Това промени и другите “медии” – и театъра, и киното, както и литературата. Все повече се натъкваме на произведения, които на всяка цена искат да се харесат на зрителите, за да оцелеят в тези свръхпазарни условия. Критичният поглед и критичното отношение умряха. Така че за мен въобще не седи въпросът с достъпността, а какво всъщност се произвежда и утвърждава в публичното пространство.

• Писателят, творецът изобщо, трябва ли да бъде фактор в политиката? Независимо дали отговорът ви е ДА или НЕ, обосновете го.

Разбира се, правенето на изкуство е вид социален и политически експеримент, доколкото този, който го създава се намесва в реалните структури на действителността. Идеята за откъсването на автора (твореца) от социалния свят и постигането на пълна автономия на света на изкуството спрямо социалното е романтическа нагласа, макар и тогава да имаме примери как това не се случва. Байрон например се подготвя да участва в гръцката война за независимостта, политическите статии на Христо Ботев също ни показват, че политическото не му е чуждо; Гьоте също е в продължение на десетина години министър във Ваймар, независимо дали го смятаме за предромантик или закъснял просвещенец. Така че, когато имаме присъствие в общественото пространство, това е нещо естествено.

• С какво ще се представите на Литературния фестивал? Дайте повече информация за книгата, от която ще четем, повече за идеята да я напишете и по-специално с какво ще заинтригувате в аванс публиката?

На фестивала ще представя театралното си изследване “Употреба и функция на пространството в театралния спектакъл от 1968 година до наши дни”. Това всъщност е моя дисертационен труд, който представлява както теоретично, така и исторически изследване за това как пространството се еманципира като естетическа категория в театъра и какви прояви можем да намерим в българския театър на тези процеси през изминалите 60-тина години. Предполагам, че ще бъде интересно за мнозина, защото пространството е и философска категория, а театърът е много социално изкуство, което зависи от контекста, а в периода преди 1989 година той е силно идеологизиран и свързан с непосредствените политически процеси.