ДК  Г-н Байер, *Hauch* („Дъх“) е епистоларен роман – жанр с дълбоки традиционни корени. Защо избрахте тази форма във време, когато човешката комуникация е толкова дигитализирана и мигновена?

КБ  За да отдам още веднъж почит на красотата на ръкописните писма в ерата на пълната дигитализация и екраните, които са навсякъде около нас. Изглежда толкова старомодно да пишеш писма на ръка, че това вече се превръща в авангард. Обичам да пиша срещу течението на духа на времето.

ДК Писмата изискват време за написване и време за пътуване. Как тази бавна комуникация променя начина, по който героите изразяват близост и споделят скритите си страхове?

КБ  Писането на ръка оформя духа. В бавността на ръкописното писане се крие преживяване, което може да ти разкрие нещо за самия теб. Нещо, което не можеш да усетиш, докато пишеш съобщения на смартфона си.

ДК  Дора остава в града, чувствайки се изложена на натиска на днешния ден, докато Файт се изолира на село. Дали това разделение отразява собствения Ви възглед за модерния свят – че градът ни изпълва с тревожност, докато природата ни дава опора?

КБ  Това е парадоксално явление. Градовете всъщност са били създадени, за да могат хората да бъдат заедно и да се спасят от заплахи зад стените. Природата не е била просто приятелски настроена към тях, а по-скоро враг. Днес, когато градовете са се превърнали в Молох, хората смятат, че би било добре да се върнат към природата. Но самата природа е толкова разрушена, че резултатът е следният: няма напълно безопасно убежище – нито в града, нито сред природата.

ДК  Наблюденията на Файт върху птиците и вятъра изглеждат почти медитативни. До каква степен природата в романа е лек срещу екзистенциалния страх и до каква степен е просто празно платно, върху което се проектира самотата?

КБ Докато наблюдаваш или просто съзерцаваш природата – растенията, животните, времето, вятъра, можеш да научиш как функционира животът или поне да си съставиш представа за това. Поне аз вярвам, че е така. Природата те учи как да живееш в хармония с нея. За съжаление, хората най-често не са склонни да научат уроците, които тя ни дава.

ДК Читателят така и не научава истинската причина за едногодишната раздяла между Дора и Вайт. Вие я наричате „игра“ и „експеримент“. Защо за вас беше важно да оставите тази празнина в повествованието?

КБ Отегчават ме книгите, в които всичко е обяснено. Защо да не оставим малко загадки, така че читателят да има достатъчно пространство за собственото си въображение?

ДК Професията на Файт (писател) и тази на Дора (преводач) са тясно свързани с езика. Иронично ли е, че двама души, чийто живот се върти около езика, избират да спрат да разговарят лице в лице? Как аспектът на превода влияе върху техния експеримент?

КБ Предполагам, че някои неща се изразяват по-добре лице в лице, а други – чрез писменото слово. А като писател трябва да си сам, когато работиш върху книга. Може би точно това е причината голяма част от съвременната литература да е посредствена. Изглежда, че повечето автори не умеят да бъдат сами и да се съсредоточат върху писането си. Симултантният превод е нещо съвсем различно – също изисква концентрация, но в пряка връзка с друг говорещ човек или с текст, който по своему също „говори“ на теб.

ДК Творчеството ви често бива описвано като наситено с особена атмосфера и меланхолия. Как постигате баланс между усещането за абсурда на ежедневието и поетичната красота, която героите ви откриват в дребните детайли?

КБ Една от стратегиите срещу лудостта и тъгата на света може би е да хвърлим поглед към дребните неща от всекидневието, да погледнем към „другата страна“. Да не посещаваме туристическите забележителности, а да се насочим към „безинтересни“ места. Когато например седнеш за час на брега на река и се вгледаш в течащата вода, душата ти се чувства пречистена и освежена след това. По-добре и по-евтино, отколкото да седиш в кабинета на психоаналитик.