IN MEMORIAM – На 13-ти март т.г. д-р Ерхард Бусек си тръгна от нашия свят, но ние оставаме в света на неговото мъдро, почтено и отдадено на обединена Европа политическо лидерство.

Ерхард Бусек е роден на 25 март 1941 г. във Виена. Завършва право във Виенския университет през 1963 г. с докторска степен.  През 1964 – 1972 г. е парламентарен секретар на Австрийската народна партия (АНП), а до 1976 г. – генерален секретар на икономическия отдел. През  1976 г. е избран за председател на виенската АНП,  от 1978 до 1987 г. е заместник-кмет на Виена. От  1989 г. е министър на науката и изследванията, а от  1994 до 1995 – на образованието. През 1991 г. е избран за председател на Австрийската народна партия и става заместник-канцлер на Австрия в правителството на Франц Враницки до 1995 г. На тази позиция той защитава признаването на независимостта на бившата югославска република Словения, ход, който тогава поставя Австрия извън западноевропейския консенсус. Ходът на историята ще потвърди неговата правота. Макар че правителството загубва мнозинството си на изборите през 1994 г., в които по-голяма подкрепа получава известния със своите антиимигрантски речи крайнодесен политик Йорг Хайдер, Враницки и Бусек запазват управлението и Австрия се присъединява към Европейския съюз през 1995 г. След края на Югославските войни (1991-1999) Бусек е назначен за специален представител на австрийското правителство по разширяването на ЕС от канцлера Волфганг Шусел. Работи на този пост до декември 2001 г. От януари 2002 г. до юни 2008 г. е специален координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа. По време на управлението си той работи всеотдайно за  ускоряване на членството на страните от Западните Балкани в ЕС.

Ерхард Бусек е носител на почетни докторски степени от университетите в Краков, Братислава, Брашов и Черновиц, Либерец и Уебстър-Св. Луис университет Виена. През 2000 г. е избран за доктор хонорис кауза на Русенски университет. Изнася лекции пред студенти по Европеистика от Българо-румънски интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) по проблеми на членството на страните от Западните Балкани в ЕС и на стратегията на ЕС за Дунавския регион.

На неговата уникална експертиза като европейски политик и практик на европейската интеграция разчитат редица неправителствени организации: Europaeum (член на Съвета на настоятелите), Европейски съвет за външни отношения,ECFR – член, председател на Европейски форум Алпбах, председател на Център ЕС-Русия (EU-RC), съпредседател на Международен център за напреднали и сравнителни изследвания ЕС-Русия(ICEUR),  съпредседател на Комисия по политиката за радио и телевизия: Централна и Източна Европа, член на Европейски съвет по толерантност и помирение, член на Комисията по образование в Европейския съюз,     Координатор на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (SECI), проект, създаден през 1996 г. за подобряване на стабилността в Югоизточна Европа чрез развитие на икономическо и екологично сътрудничество, заместник-канцлер на Залцбургски университет за приложни науки, председател на Виенски икономически форум, председател на Институт за Дунавско пространство и Централна Европа (IDM).

Основна кауза на неговото политическо наследство остава европеизацията на страните от Югоизточна Европа. В интервю, публикувано от Дойче веле през 2008 г.[1] той споделя убеждението си, че за Югоизточна Европа моделът „буре с барут” е история. „Когато преди малко повече от 8 години започнахме, не всички бяхме заедно. За 8 години на Балканите изживяхме драматичен преход. Сега е време да се фокусираме върху бъдещето, а не да се връщаме назад в миналото”, казва той. Той припомня, че за 8 години в региона са инвестирани около 8 млрд. евро, че регионът се стабилизара въпреки възникналото напрежение, свързано с обявяването на независимостта на Косово. И се връща към европейската история – три столетия трябваха на французите и на германците, за да се научат да разговарят помежду си, да се надяваме, че Косово и Сърбия ще се учат по-бързо.

Десет години по-късно, през 2018 г., когато е взето решението за рестарт на разширяването на ЕС след замразяване на процеса през 2014 г. , Бусек изразява удовлетворението си, че Брюксел най-накрая осъзна ключовото значение на Западните Балкани за Европа[2], не само по отношение на непосредствените си европейски съседи, а и заради връзките си със страните в Средиземноморието и в Близкия изток. “В Съвета на ЕС, т.е. в страните от Евросъюза, има известни задръжки относно членството на Западните Балкани. Според мен обаче тези държави, по един или друг начин, трябва да бъдат интегрирани в ЕС, а и нека не забравяме, че далеч не всички членки изпълняват всички критерии. Така че в случая със страните от Западните Балкани от политически и стратегически съображения е важно да бъдем по-агресивни и по-категорични. Задържайки изкуствено процеса на интеграция с разни дреболии, Европа изпуска важен шанс”, “Погледнете само какво правят китайците – те са далеч по-успешни в този регион от европейците! Така че в Брюксел и някои други столици може би е крайно време да се замислят дали интеграционният процес не трябва да бъде ускорен”, добавя Бусек, като не пропуска да спомене и руския фактор в региона. Аргументите по отношение на най-младата държава в Европа – Косово, която не е призната от всички страни в ЕС, са, че с нейното членство биха се привнесли проблеми в Съюза. Запитан, не е ли все пак естествено желанието на ЕС да се предпазва от подобни предизвикателства, той отговаря: “Ще го кажа по друг начин. Попитах бившия испански външен министър Моратиньос, ако споровете около Косово не съществуваха, това щеше ли да реши проблема на Испания с движението на сепаратистите? Според мен става дума по-скоро за назоваване на претекст като параван за вътрешни проблеми. В Европа имаме нужда от по-визионерско поведение”.

На 25 март 2021 г. Ерхард Бусек навърши 80 г. По този повод е публикувано едно от последните му интервюта[3]. Датата съвпада с 64-годишнината от подписването на Римските договори, с които се създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия. По  този повод той споделя, че европейската интеграция е почти история на успеха. Въпреки че общественото мнение за обединителния проект не е еднозначно, той всъщност се е случил и с всички трудности се движи напред, за 64 години Европейската общност се разшири значително, а с падането на Желязната завеса и договора от Маастрихт от 1992 г. ЕИО се превърна в ЕС. Що се отнася до по-нататъшното разширяване на ЕС, Бусек е откровен: „Мисля, че е абсолютно необходимо, но не съм сигурен, че настоящата стратегия е правилната. Седим тук и чакаме страните кандидатки от Югоизточна Европа да изпълнят условията за [членство],  […] това е пълна глупост – и съм напълно сигурен, че много по-стари държави-членки на Европейския съюз все още не са изпълнили всички условия.” „Липсват ни много неща. […] Европейският съюз не е Европа”, изтъква той. “Грешката, която правим сега, е да изключим някои части.” Изоставяме една четвърт от континента – и доста важна част, тъй като Източна и Югоизточна Европа граничат със световни сили и жизненоважни региони. Бусек говори и за „душата на Европа” в смисъл на споделени ценности и идентичност. „Общият пазар сам по себе си не прави Европа” и не можем да се фокусираме само върху икономически и материални въпроси: „Те са необходими, но със сигурност не са достатъчни”. За Бусек Европа трябва да бъде нещо повече от БВП, той апелира към философията, изкуствата и литературата, за да оформят обща европейска идентичност. „Имаме понятието Heimat – „родина” , но не е точно същото”, обяснява той, за Европа това е да се чувстваш като у дома си, да имаш връзка. Тази единна визия ще бъде нещо, което ще дефинират младите европейци. Намирането на общите черти, нещата, които обединяват, а не разделят, „е единствената възможност за съвместен живот в Европа”.  Сред многото постижения на Бусек е влиянието му върху научните изследвания и образованието в цяла Европа. Като австрийски министър на науката и изследванията, а по-късно и министър на образованието, Бусек насърчава обмена на млади учени „от запад на изток” – в рязък контраст с днешното „изтичане на мозъци”, при което много от най-добрите напускат своите родини за по-добър живот на Запад. За Бусек тази среща на умовете винаги е била ключова за европейската интеграция.  Според него европейските договори не правят промяната, същинската промяна е възможна чрез образование. Бусек вярва, че грешките от миналото могат да бъдат добре научени уроци. „Докато съм жив, [ще казвам] на следващото поколение какво трябва да се прави по различен начин.”

Докато беше жив той наистина го постигаше по забележителен начин. А ние имахме уникалния шанс да сме научили неговите уроци.

ПОКЛОН!

14 март 2022 г.

Доц. д-р М. Корнажева, директор на БРИЕ, Русенски университет

[1] Вж. Интервю на Антоанета Ненкова в Дойче веле. //https://www.dw.com/bg/

[2]Вж. Интервю на  Весела Владкова пред БНР.// https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100970849/erhard-busek-bruksel-nai-nakraa-osazna-che-zapadnite-balkani-imat-kluchovo-znachenie-za-evropa

[3] Вж. Emma Hontebeyrie interviewing Dr. Erhard Busek.// https://metropole.at/erhard-busek-lessons-from-europe/

Източник: https://www.uni-ruse.bg/news/Lists/List/DispForm.aspx?ID=2140