“В деня на откриването на Литературния фестивал, 3-ти октомври, определяме среща на публиката с македонския писател Сашко Насев. Той, от своя страна, ще ни разкаже за своите “Срещи с дявола”. Специално за 15-то издание на фестивала Сашко Насев даде интервю, което сигурно ще ви събуди интереса да го видите и чуете на живо.”

• Какво, според Вас, дава сили на един литературен фестивал да оцелее цели 15 последователни години?

Любовта и желанието на неговите създатели, на неговите ръководители, на неговите участници, а преди всичко страстта на публиката към литературата. Смятам, че квалитетът е най-важен, а не е лошо и финансово да бъде подпомогнат. Честит 15-ти рожден ден!

• Какво знаете специално на организирания от МД “Елиас Канети“ и какво е мястото му сред другите литературни фестивали в Европа и България?

Елиас Канети е от Русе. Въпреки че е получил Нобеловата награда за литература като австрийски писател, Канети си остава русенец и град Русе му отдава голяма почит. Провъзгласява го за почетен гражданин, семейната къща я претворява в Дом Канети, а преди 15 години започва фестивал и град Русе връчва литературна награда „Елиас Канети“. Бил съм на много значими български литературни фестивали: „Панаир на книгата“ в София, „Пловдив чете“, „Южна пролет“ в Хасково, в Ловеч и мисля, че не само за 15-тата годишнина, но ще имам шанса да ме поканите и на 30-тата годишнина на Вашия Фестивал.

• Защо писателят, поетът, артистът изобщо има необходимост да се среща на живо с публика и да бъде представян на фестивали?

Актьорът, артистът, естетически е релевантен докато играе пред публика. Поетите искат да пеят за някого. Сигурно сте чули тази народна мъдрост: „Който пее, зло не мисли“. Според мен еднакво се отнася и за певците и за поетите, защото казват, че поезията е съвършената музика на литературата. Аз лично съм стар учител и понякога преподавам  пред много мои студенти и това  е моята любима публика. От друга страна, моите представления са играни пред многохилядна публика. Аз много обичам българските литературни фестивали, защото се срещам с млади хора и истински читатели.

• Какво ще представите на публиката в Русе?

„Срещи с дявола“ е създавана от 1990 г. до 2017 г. Има няколко разказа. Принадлежи към жанра фарс и има само една цел – да забавлява читателската публика. Аз много обичам градовете. Някои хора обичат планините, други моретата, а аз много обичам градовете. Русе е много хубав град, на Дунав и с много хубави хора, на които се надявам да им допадне тази забавна фарстична литература, създадена през последните 30 години.

• Какво очаквате от срещите на живо с публиката?

Да сме живи и здрави, весели и хубави, а ако поне за миг моите драги български приятели от русенската публика се запознаят с македонската литература, това ще е грандиозен успех. А между нас казано, очаквам да се опознаем по-добре, да пием по една люта македонска ракия и да го прославим живота.

• Какво да очаква публиката от срещата с Вас?

Нека прочете „Срещи с дявола“, защото книгата ми е по-забавна от мен самия.

• Къде темите за художествена интерпретация са повече – в реалния живот или в социалните медии?

Аз нямам facebook, от интернет медиите използвам само вайбър. А основата на всяка драматургия от Еврипид до Брехт, пък и до днес е да го прославя живота. Така че, трябва да сме присъстващи в реалния живот и да го обичаме.

• Как виждате географските граници днес, когато светът преживява трусове от различен характер?

Всеки нормален човек трябва да руши стени и да гради мостове. На гръцки думата „драма“ значи „действие“, така че да действаме, за да се премахнат всички граници на планетата Земя и да я запеем песента “Imagine” на Джон Ленън.