Силвия Томова ще бъде гост във втория ден на Литературния фестивал. Срещата с нея ще започне в 17.00 часа на 4-ти октомври в Дом Канети. Ще четем и говорим за „Дългото лято на вечността“. Но не само, както ще разберете от интервюто, което даде специално за фестивала.

• Какво, според Вас, дава сили на един литературен фестивал да оцелее цели 15 последователни години?

Когато домакините на един литературен фестивал канят творци с характер не само от България, а от цяла Европа, писатели и поети, които отстояват своя независим от силния на деня поглед към света, това е сигурен знак, че фестивалът не само ще оцелее, а ще остави следа не само в културната история на своя град, а и върху културната карта на Европа. Така че, според мен силата на един фестивал е в хората, които имат сърце и не пестят сили да поддържат високото му ниво по отношение на отстояваните духовни ценности повече от десетилетие, но и в гостите, които се превръщат в своего рода посланици на събитието в родината си, чрез творчеството, вдъхновено от Русе и  срещите, които са имали именно тук – в богатия на история и колорит български дунавски град.

• Какво знаете специално на организирания от МД “Елиас Канети“ и какво е мястото му сред другите литературни фестивали в Европа и България?

Знам, че организираният от МД „Елиас Канети“ фестивал е най-старият международен литературен фестивал в България, затова винаги, всяка година очаквам с нетърпение да видя кои ще са гостите от чужбина и кои са книгите, за които те ще говорят и ще представят във вашия град. Моето впечатление е, че за разлика от други литературни фестивали, фестивалът в Русе винаги е поддържал изключително високо интелектуално, естетическо и морално ниво. Все неща, които до голяма степен липсват в живота ни. Затова винаги през годините съм търсила репортажи за гостуващите поети и писатели, искала съм да прочета интервюта с тях, да усетя как мислят и какво е тяхното отношение по горещите теми в света, Европа, а и как намират България, дали им харесва, какво ги е впечатлило, какви спомени ще отнесат в родината. Другата, за предпочитане нестандартна гледна точка винаги е била много важна за мен, затова и с нетърпение чакам да се срещна с гостите, български и чужди, тази година.

• Защо писателят, поетът, артистът изобщо има необходимост да се среща на живо с публика и да бъде представян на фестивали?

Защото писателят, поетът и артистът изобщо е суетно същество, той нямаше да пише поезия, да издава книги или да се превъплъщава в различни роли на сцената, ако не искаше да се покаже, ако не търсеше одобрение и своето отражение в очите на другите… И в това не виждам нищо лошо. Ако не беше суетата, нямаше да съществува изкуството…, то е рожба на повика на хората да общуват, да завладеят другия, да се откроят, но и да създадат алтернатива на този свят, други пространства, други примери за следване, други върхове за покоряване и загадки за решаване… А творците го правят по един артистичен начин, с грим, с маска, с импровизации, с измислица, с хитрост, но и с откровение за човешката природа, с бунт, с разобличение и понякога поука… Литературата е още един път към себепознанието, себенадмогването и, надявам се, преобразяването на света в едно по-добро за обитаване място. А фестивалите от една страна дават възможност на писателите да проверят чрез публиката докъде са стигнали, да се срещнат с други, които също като тях търсят, някои стила си, други поредния образ, с който да се харесат на себе си и околните…, а трети истината…

• Какво очаквате от срещите на живо с публиката в Русе?

Преди няколко години фокус на фестивала беше политическият роман, а в известна степен книгата, която ще представя има точно такъв фокус. Тя засяга заемането на страна тогава, когато светът отново се прекроява, когато лагерите, на които сме свикнали да се делим, се преобръщат и доброто, и злото… вече не изглеждат точно така, както сме си ги представяли вчера. Затова от срещите си с публиката, но и с останалите творци, очаквам да намеря отговори на въпросите, които ме вълнуват в тази посока. Кога писателят излиза от комфортната си зона, извинете за клишето,  но този път не за да се покаже, а да посочи лъжата, съзнавайки, че да бъде изобличител може да му коства всичко.

• Какво да очаква публиката от срещата с Вас?

Винаги съм била откровена, затова публиката може да очаква един открит разговор без забранени теми, без кокетничене. Позволете ми да използвам случая и да поканя русенци на нашата среща, която ще се проведе на 04 октомври, вторник от…

• Къде темите за художествена интерпретация са повече – в реалния живот или в социалните медии?

Е, разбира се, че в реалния живот. Случващото се в социалните мрежи доста често прилича на театър, при това лош. Хората там често говорят това, което се очаква от тях, а не това, което в действителност си мислят. Искат да демонстрират принадлежност към някакви по-престижни, според представите им групи, затова лъжата и лицемерието са в изобилие… Но реалността е арената, която ражда истинските герои, истински победители и истински победени. Всичко останало е имитация.

• Как виждате географските граници днес, когато светът преживява трусове от различен характер?

Като писател, който има няколко исторически романа знам, че човечеството е оцеляло, защото е способно на промяна. Промените в света обаче винаги са имали цена и тази цена неизбежно се е изразявала в икономически, политически и социални трусове. Днес светът е пред поредната промяна и ние не можем да избягаме от нея. Ще оцелее онзи, който се опира на ценности, произтичащи от реалния живот, а не на нечия доктрина, която маскира алчния и безмилостен корпоративен интерес като грижа за хората. В този смисъл, мисля, че предстоящата промяна ще е глобална и границите са най-слабият фактор, който ще има значение. Става дума за ново прекрояване, което може да се сравнява като мащаб само с края на Втората световна война… Светът вече не е еднополюсен и трябва да свикваме с това, не е и двуполюсен. Именно сега идва ред на многообразието, не на дирижираното, а на фактическото.