Ирина Папанчева, една българска писателка, която живее в Брюксел, пише еднакво добре и на родния си език, и на английски. В сряда, на 3-ти октомври, в Австрийската библиотека тя ще представи романа си “Брюксел разголен”. Очаквайте портрет на европейската столица – такъв, какъвто няма да видите в новините.

• Какво очаквате от 16-то издание на литературния фестивал под мотото „Сънят на разума…“ (по Франсиско Гоя „Сънят на разума ражда чудовища“)?

Очаквам срещите с други автори и обмена, който се надявам да имаме. Разбира се, очаквам и представянето на „Брюксел, разголен“, и се надявам книгата ми да стигне до повече читатели.

• Когато на бъдещето се гледа като на нещо далечно и добре защитено, когато не са предвидени последствията от големите пробиви, революционните открития, иновации и пр., какви поражения могат да нанесат върху живота на човечеството? Всъщност това основание ли е за ежедневна тревожност?

Ние всички сме свидетели на тези поражения – на планетата, околната среда, индивида, общността. Но колелото на еволюцията едва ли може да бъде спряно, дори когато се вижда, че води към разруха и регрес. В живота, в историята всичко е циклично, и сякаш редуването на тези цикли не може да бъде избегнато. И все пак, мисля, че много неща са в нашия контрол. Тревожността не помага и нищо не решава. Индивидуалната и групова осъзнатост е ключът, но дали е постижима? Колко от нас могат да се откажат от дивидентите на днешния ден в името на едно абстрактно бъдеще?

• Как приемате изкуствения интелект – като помощ или препятствие във вашата професия? Страхувате ли се от него?

Не се страхувам от това, че изкуственият интелект ще се превърне в конкуренция на пишещите хора. Техники и похвати за писане могат да бъдат научени. Но талантът идва от Бог и изкуственият интелект няма как да го изимитира. А дори и да има, можем ли дълбоко да се свържем с творба, която не е базирана на изстрадано познание? И колко имитации можем да понесем? Повече ме притеснява потенциалното добиване на независимост на изкуствения интелект, в която и да е сфера.

• Четене и издаване на книги – кое изпреварва, кое е с крачки напред и как трябва да бъде?

В наши дни издаването на книги е в голяма степен производство, стремящо се да задоволи масовия вкус и да отговори на търсенето. Това е разбираемо – издателите трябва да могат да поддържат бизнеса си. Но те също имат мисията да възпитават вкус и да дават път на нежанрови автори, които създават качествена литература. За щастие, много от тях го правят. За съжаление обаче, все по-малко се чете и, следователно, се издават много повече книги, отколкото се четат.

Множат се писателите(или наричащите себе си с лекота писатели). Какви са добрите и не съвсем добрите страни от достъпността на книгоиздаването днес?

От една страна е хубаво, че авторите имат варианти за превръщането на ръкописите им в книга, включително чрез самоиздаване. Но от друга, днес едва ли не всеки човек чувства, че животът му не е осмислен, ако не напише и не издаде книга. И много успяват. А читателят трябва да се ориентира в океана от издавана литература. По-трудно е една книга да добие видимост и да стигне до читателите си, освен ако не е номинирана в конкурси или авторът не влага достатъчно време в самореклама. Размива се разбирането за качество, за литературната творба като изкуство.

• Писателят, творецът изобщо, трябва ли да бъде фактор в политиката? Независимо дали отговорът ви е ДА или НЕ, обосновете го.

Ако политиката го влече, защо не? Но моята лична гледна точка е, че творците могат да променят света и да изразяват позицията си чрез изкуството, което създават. Политиката неминуемо те въвлича в себе си и ти задава линия на мислене и изразяване, което рискува да накърни творческата свобода.

• С какво ще се представите на Литературния фестивал? Дайте повече информация за книгата, от която ще четем, повече за идеята да я напишете и по-специално с какво ще заинтригувате в аванс публиката?

„Брюксел, разголен“ е експериментален роман, който написах първо на английски език. Всяка глава носи името на квартал в Брюксел, в който се развива действието, и има различен разказвач с различна националност, раса, религиозна и социална принадлежност. Въпреки че главите са почти автономни, героите им се свързват, историите намират своите развръзки и се получава една цялост, която е Брюксел. Града, в който избрах да живея, преди точно двайсет години и който се превърна в съдба за мен. И за героите ми. На представянето на литературния фестивал, ще покажа видео, което съдържа много от местата и дори сцени, описани в книгата.