Приятелка, която иска да учи в Германия, братовчед, който през ваканцията работи като келнер в Дрезден или баща – строител в Мюнхен. 39 000 българи са решили да имигрират в Германия само през изминалата година. Около десет процента от българите живеят и работят в чужбина. Понякога наричат България страната на емигрантите. Но с членството на България в ЕС и на фона на предстоящото ни влизане в Шенген подобна категоризация губи смисъл, тъй като южната ни граница ще стане външна граница на Шенген и ще промени изцяло значението си. Точно тази размитост на понятието „граница” и това разнообразие от граници бяха основни теми на проекта „Гранична линия – Границата отвътре и отвън”.

Уъркшоп и фотоексперимент
В двудневен уъркшоп на 16-ти и 17-ти юни, ученици в 9-ти, 10-ти и 11-ти клас на различни русенски гимназии обсъждаха многостранната тематика „граници”: Къде минават границите днес? Какво значение има емиграцията, например в Германия, за семейството и приятелите? Какъв е животът на имигрантите днес в иначе емигрантска България, в България извън Шенген? Дявед Нури, който е дошъл от Афганистан в София преди 7 години и до днес няма разрешително за постоянно пребиваване разказа на младежите за трудностите на имигрантския живот в България. Двама младежи от Червения кръст в София, Борис Бонгалов и Любомира Лабова, проведаха уъркшоп. Като част от кампания на ЕС през декември 2010 г. Червения кръст в София стартира проекта „Positive Images”, които повдига въпроса за имигрантите в България. Във втората част на проекта учениците потърсиха видимите и невидимите граници в обкръжаващата ни среда, въоръжени с фотоапарати и GSM-камери. Явор Седянков, който сътрудничи в много фотопроекти на МД Елиас Канети придружава учениците като професионален фотограф. Резултатите от фотоексперимента бяха изложени на 24-ти юни в Дом Канети.

Филмова прожекция и дискусия
Филмът „Българският Гуантанамо” документира шокиращото състояние на българския лагер за бежанци Бусманци. Писателят и журналист Иван Кулеков интервюира бежанци, управата на лагера, бивши обитатели и адвокати. Показва лични съдби и разнищва разликите между българските и европейските закони за бежанците. Дявед Нури също е участвал в заснемането на филма. След края на прожекцията на 16-ти юни той и Зорница Ганева дискутираха състоянието на лагера за бежанци край София. Зорница Ганева пише дипломна работа в Русенския университет на тема „Трафик на хора” и е активен доброволец към Каритас Русе.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Германското посолство в София. Благодарим за съдействието на Червения кръст и участващите училища.