Биографията на Елиас Канети се отличава с това, че неговия живот протича между културите, което прави писателят гражданин на света. Още от ранна възраст той преживява роднинството на култури и разнообразието на техните прояви.  Занимава се с основните инстинкти на човешкото развитие, пише исторически анализи за масите и властта. Неговата биография се свързва и с много градове в Европа, които той описва като негови родни и основни етапи от неговото душевно развитие, чрез чийто дух той се формира: Русчук, Манчестър, Виена, Цюрих, Франкфурт….

„Русчук в долното течение на Дунава, където съм се родил беше чудесен град за едно дете, и ако кажа, че той е в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем-осем езика” (от Спасеният език, стр. 12, превод Елисавета Кузманова)

Елиас Канети, заедно с автори като Херман Брох и Роберт Музил е един от основателите на културологията в Европа и неговата теоретична работа и неговото изкуство черпят от знанията за човека и човечеството. За Елиас Канети живота е с висока стойност и възлага нови политики за нови структури на идеите за мир. С теоретичната си работа той създава понятиен апарат и инструментариум, с който той се опитва „да улови столетието за гушата”, да покаже злото на властта и господството, войната и убийствата.

„Man hat kein Maß mehr, für nichts, seit das Menschenleben nicht mehr das Maß ist.“
„Mein ganzes Leben ist nichts als ein verzweifelter Versuch, die Arbeitsteilung aufzuheben und alles selbst zu bedenken, damit es sich in einem Kopf zusammenfindet und darüber wieder Eines wird. Nicht alles wissen will ich, sondern das Zersplitterte vereinigen. Es ist beinahe sicher, daß ein solches Unternehmen nicht gelingen kann. Aber die sehr geringe Aussicht, daß es gelingen könnte, ist an sich schon jede Mühe wert.“